Тимъти Зан - Кобра

— Зависи колко ще е проницаем филтърът, през който възнамеряват да ни прекарат — сви рамене Джони. — Обикновените детектори няма да засекат нищо, но ако ни подложат на биосканиране, ще разберат веднага.

Застанал зад гърба на Джони, вторият навигатор се покашля, за да им привлече вниманието.

— Капитане? — произнесе той с уплашен глас. — Трофтите искат да се предадем.

Тарвн погледна към контролното табло, после вдигна глава към Рей.

— Май нямаме друг изход, сър.

— Кажете им, че това е правителствен куриерски кораб и че нарушават договора. Заплашвайте, умолявайте — само намерете начин да се измъкнем оттук. Ако нищо не се получи… — той стисна зъби и въздъхна. — Тогава ще се предадем.

— И най-важното — трябва на всяка цена да ни оставят всички на борда на „Менсаана“ — добави Джони. — За да потеглим веднага, в случай, че ни позволят.

— Вие трябва да уредите този въпрос — сопна му се Рей. — В края на краищата, заради вас се забъркахме в тази каша.

Джони едва не се разсмя. Типичен бюрократ, веднага щом положението стана напечено започна да прехвърля вината върху чуждите гърбове. Както и следваше да се очаква. Хубаво ще е да го запомни, това може да му послужи при друг случай.

— Да разбирам ли, че ме упълномощавате да ръководя цялата операция? Включително и да давам разпореждания на капитан Тарвн?

Рей се поколеба, но само за малко.

— Каквото пожелаете. Това е ваша игра.

— Благодаря — Джони се обърна към Тарвн. — Да видим сега как можем да ги забавим и същевременно да им хвърлим малко прах в очите.

Той запозна Тарвн със своя план, получи одобрението му и се отправи към помещението на морските пехотинци, за да подготви нещата. След това се върна при Дру и Хармън и обсъди с тях някои въпроси. Двамата приеха съвсем спокойно новината и докато прибираха шахматните фигурки, Джони им описа накратко ролите, които им беше отредил. И двамата се съгласиха с изражения на мрачна решителност, което показваше, че не се бе излъгал в преценката си.

След петнадесет минути Джони се върна в каютата си и прегледа магнитните карти с информация за Авентини, които носеше със себе си. Почти бе привършил с това, когато трофтите наредиха на кораба да се предаде. Подчинявайки се на разпореждането на капитана, Джони отиде във всекидневната, където вече се бяха събрали всички и се помъчи да си придаде равнодушен вид. Успя точно толкова, колкото и останалите.

Половин час по-късно трофтите се качиха на борда.

Въпреки че всекидневната беше най-голямото помещение на кораба, пътниците и екипажа се чувстваха доста натясно още преди влизането на трофтите. Нямаше ги само Рей и Тарвн, изглежда ги бяха отвели на разпит и Джони кръстоса палци, молейки се никой да не забележи липсата на двама от морските пехотинци.

Общуването между двете враждуващи страни беше сведено до минимум по време на предишната война, но Джони бе останал със спомена, че трофтите не си падат особено но политически дискусии, нито пък обичат да се церемонят с цивилните и говорителят на десантната част, която нахлу на палубата, потвърди напълно тази представа.

— Този кораб и всичко, което носи, стават притежание на Дреа’шаа’чки демесне, почетен член на Върховната асамблея — обяви говорителят и гласът на механичния преводач отекна в претъпканата зала. — Екипажът и пътниците ще останат на борда като залог срещу евентуална намеса на врага. Така нареченият „трофтийски коридор“ е затворен.

Е, поне щяха да ги оставят на борда. Мъничък шанс, на който Джони се беше надявал, но почти не бе очаквал. Ако Рей е успял да го уреди, значи поне за нещо го бива…

Мислите му бяха прекъснати, когато трофтите избутаха във всекидневната един облечен в броня, но иначе невъоръжен морски пехотинец. Джони поклати глава едва забележимо — всъщност, този неприятен обрат също беше предвиден. Надяваше се, че поне другият пехотинец, въоръжен само с гарота и нож, ще остане скрит до края на обиска. Не че това имаше някакво съществено значение. По-важното беше, че по такъв начин вниманието на трофтите ще бъде съсредоточено другаде. Всъщност, нещастникът едва ли осъзнаваше, че служи единствено за примамка.

Измина близо час, през който пленниците останаха затворени във всекидневната. През това време трофтите претършуваха всички кабини, като използваха за целта и всякакви чувствителни датчици — вероятно искаха да проверят дали могат да ги превърнат в индивидуални килии. Така и не успяха да открият втория морски пехотинец. Предположенията му се оказаха верни — петнадесет минути по-късно Джони се озова в каютата си.