Тимъти Зан - Кобра

— Предлагам ви вашия собствен кораб срещу освобождаването на пленниците и на нашия кораб — каза той.

Настъпи продължителна пауза.

— Повторете, ако обичате. Предлагате ми моя собствен кораб?

— Точно така — кимна Джони. — В противен случай ще го унищожа. Достатъчно е да включа маневрените двигатели и да се отделя без предупреждение от вас — при разкъсването на свързващия ръкав вашият кораб ще бъде разхерметизиран. Излишно е да добавям, че пламъкът на соплата от толкова късо разстояние ще е равносилен на мощен енергиен удар върху корпуса на вашия кораб, при което двигателите ви несъмнено ще пострадат сериозно. Подобна възможност не заслужава ли обсъждане?

Черните мембрани на часовоя срещу него потрепваха с трескава бързина. Какво означаваше това — не му понасяше температурата в помещението или Джони бе докоснал някой чувствителен нерв?

— Командоре? — произнесе задъхано той.

— Възможността, за която говорите, е несъществуваща — изграка металическата кутия. — Вие не разполагате с контрол над вашия кораб.

— Грешите, командоре. Аз и моят помощник държим този кораб в ръцете си.

— Нямате никакъв помощник. Войникът, който се криеше във вентилационната шахта, бе заловен и върнат в каютата.

Значи, намерили са и втория морски пехотинец.

— Не говорех за него.

— И къде е този ваш помощник?

— Съвсем наблизо, откъдето следи всичко. Ако искате да научите повече, ще трябва да дойдете на мостика, за да обсъдим размяната, която ви предложих.

Настъпи още една продължителна пауза.

— Добре тогава. Ще дойда.

— Чудесно. — Джони изтри потта от челото си. Май наистина беше много горещо.

— Преди командорът да се качи на борда, ще ни покажете къде се крие вашият помощник — произнесе един от часовоите. Думите му не прозвучаха като молба.

Джони си пое въздух и се подготви за следващата стъпка.

— Разбира се. Моята помощничка е точно тук… — той махна с ръка встрани, за да прикрие едва забележимото свиване на коленните стави.

Миг по-късно подметките му удариха в тавана, той се завъртя във въздуха и още докато летеше, откри огън с малките лазери в пръстите.

Първа, в облак от искри изригна металическата кутия. Двама от войниците се хвърлиха на пода, за да избягнат смъртоносния откос, другите двама успяха да вдигнат оръжията си, които се разпаднаха в ръцете им, под ударите на мълниемета. Последва нов скок встрани и Джони се изправи, насочил пръсти към останалите трима трофти.

— Не мърдайте — викна им той.

Едва ли щяха да го разберат, след унищожаването на единствената връзка с преводача, но жестовете му бяха достатъчно изразителни. И тримата замръзнаха неподвижно, трепкайки уплашено с мембраните си, докато Джони ги разоръжи и прекъсна миниатюрните, подобни на игли микрофони, които носеха в униформите си. После подкара цялата група надолу по стълбите, натика ги в най-близкия склад, заключи вратата и побърза да се върне на мостика. Командорът едва ли щеше да пристигне сам, налагаше се да организира съответното почетно посрещане.

Шумът от приближаващата се през свързващия ръкав група достигна до него доста преди появата на противника — ако се съдеше по стъпките, бяха между десет и петнадесет души. Прикрит в една от нишите за скафандри, Джони ги наблюдаваше през процепа на люка. Не беше трудно да познае кой е главният — намираше се точно в геометричния център на формацията, която образуваше охраната, доста по-възрастен от останалите членове, ако се съдеше по лилавите петна върху шийния му мехур и с множество шарени лентички върху нагръдника на униформата. Отпред и отзад крачеха тържествено по шест стражи, стиснали в ръце бойните си лазери. Групата наближи мястото, където се спотайваше Джони, авангарда го подмина… и в този миг той отмести с рязко движение люка и полетя право напред.

Тежкият метален люк удари един от трофтите в гърба и го отметна напред, разчиствайки необходимото пространство, през което Джони да проникне в сърцевината на формацията. Той протегна ръка, сграбчи командора през гърдите, двамата се завъртяха от инерцията на Джони и се удариха в отсрещната стена. При сблъсъка почти цялата тежест попадна върху гърба на Джони, който прехапа устни от острата болка.

Всички присъстващи замръзнаха на местата си, като кукли след края на представлението.

— Така… — проговори пръв Джони след като си пое дъх. — Да видим сега как ще се почувствате в ролята на заложник, командоре. Ако този термин не ви харесва, нека да кажем, че просто става дума за личната ви безопасност. Сега, ако не искате да пострадате, наредете на хората ви да сложат оръжие.