Тимъти Зан - Кобра

— Не, сър. Спътникът „Хап-3“ все още е извън строя, а „Хап-2“ ще излезе на позиция за връзка най-рано след половин час.

Дори и да го открия, помисли си Джони, ще са му нужни най-малко три часа да се върне от дълбоката провинция, където бе отлетял на инспекция. Което означава, че цялата тежест около посрещането на мистериозния кораб и официалния представител на Доминиона, който вероятно пътуваше на борда му, щеше да легне върху плещите на Джони.

— Добре тогава, не губи време, а се свържи с останалите синдикали — кажи им да побързат. М-да… да имаш представа от какъв ранг ще бъде този път гостът?

— Не, сър, но предвид обстоятелствата, съмнявам се да държи на тържествено посрещане.

— Е, това поне е добре. Щом иска от нас експедитивност, това и ще получи. Значи срещата ще се състои в сградата на космодрума. Можеш ли да ни подбереш някое подходящо и достатъчно добре обезопасено помещение?

— Алмо Пири вече е там — ще му предам нареждането ви.

— Чудесно. — Джони се помъчи да си спомни какво още ще е нужно, но мозъкът му просто отказваше да работи. За щастие Юти си знаеше работата. — Ще бъда на космодрума след половин час. Ти също ела — може да ми потрябваш.

— Слушам, сър. Съжалявам за всичко това.

— Няма нищо. До скоро.

Джони изключи телефона с въздишка, седна в леглото и се опита да събере сили за предстоящото изпитание. После се надигна с болезнен стон. Не беше чак толкова зле, колкото очакваше, макар всичките му мускули да бяха схванати като след тежка физическа работа. В чекмеджето на шкафчето имаше стимулиращи таблетки. Изпи две, взе горещ душ и почувства как последните остатъци от умората изчезват, заедно със стичащата се в канала вода. Поне за известно време.

Междувременно Крис също не бе седяла със скръстени ръце и когато се върна в спалнята, на леглото вече го очакваше парадната униформа — изгладена и в изряден вид.

— Как мислиш, за какво е всичко това? — попита го тя, като се стараеше да говори тихо. В съседната стая спяха осемгодишният Джошуа и Джъстин — от опит знаеха, че и двете деца се будят лесно.

Джони поклати глава.

— Последния път, когато изпратиха важна клечка без да ни предупредят, беше, когато ни натрапиха новия учебен център за кобри. Дано сега не е нещо подобно… Най-много ме озадачава този скъсен двадесет и четири часов престой. Трябва да има някоя доста сериозна причина.

— Може би някой е заболял на борда? — подсказа му Крис, докато му подаваше ризата. — Чувала съм, че на тези търговски кораби не гледат кой знае колко сериозно на карантинните мерки.

— Ако беше така, щяха да ни предупредят, че ще останат на борда, докато върви разтоварването — рече Джони и неволно се намръщи от болка, докато обличаше ризата. Крис забеляза измъчената му гримаса.

— Ах, забравих да ти кажа. Днес следобед се обади татко — искаше да ти напомня за прегледа.

— Това пък защо? — изсумтя Джони. — За да ми каже, че анемията и артритът ми се влошават? И без него го зная. — Той въздъхна. — Извинявай, Крис. Зная, че трябва да отида при Орин, макар че от това няма да излезе нищо. Все някога трябваше да платя цената за това, че бях супермен и май сега е дошло времето.

Крис не отговори, но мълчанието й беше далеч по-тревожно от периодичните изблици на огорчение и гняв, които придружаваха първите няколко месеца след влошаването на състоянието му. Сигурно вече се бе примирила с факта, че не може да бъде излекуван.

— Нали ще се обадиш, като разбереш какво става? — произнесе накрая тя.

— Разбира се — обеща й той, поуспокоен от смяната на темата. Но само за малко… защото имаше една-единствена причина, която можеше да обясни странното поведение на кораба, който летеше към тях. И ако беше прав, тогава прогресиращата анемия щеше да е най-малката му грижа.

Пет минути по-късно потегли към космодрума. Зад сиянието на нощния град сякаш вече се надигаше призракът на Адирондак.

Тамерлейн Рей беше живо олицетворение на бюрократ от Доминиона — любим персонаж на всички политически карикатуристи, още от времето, когато Джони беше съвсем малък. Охранен, с подпухнало лице и скъп костюм, той притежаваше онова префинено излъчване, което хората от периферията нерядко забелязваха у жителите на централните планети.

Затова пък новината, която носеше, беше толкова лоша, колкото никой не бе предположил.

— Сигурно разбирате, че ще направим всичко възможно, за да изтласкаме назад основните сили на трофтите — произнесе той, докато плъзгаше пръст по разположението на двата флота върху тактическата карта, която бе взел със себе си. — Но колкото и проблеми да им създаваме, ясно е, че няма да забравят за вас. Предполага се, по сведения на Обединеното командване, че до една година противникът ще стовари тук армия с численост между двадесет и сто хиляди единици.