Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Рейстлин има и други причини да иска тази жена и брат му да се озоват заедно с него в миналото, можете да сте сигурен в това — обърна се червеният маг към Пар-Салиан. — Той по никакъв начин не е разкрил играта си.

Използва собствения ни шпионин, за да ни каже толкова, колкото да ни обърка. Предлагам да осуетим плановете му!

Пар-Салиан не каза нищо. Той само вдигна очи и задълго остана загледан в Карамон. Тъгата, която Тас видя там, прониза сърцето му. После магът поклати глава и заби поглед в подгъва на мантията си. Бупу прохленчи нещо и Тас я потупа разсеяно. „Защо Карамон зяпа така странно? — питаше се неспокойно кендерът. Те, разбира се, не биха го пратили на сигурна смърт. Нима имаше някакъв шанс да оцелее точно в сегашното му състояние — болен, потиснат и объркан?“ Тас премести тежестта си от единия на другия крак и се прозя. Никой не му обръщаше никакво внимание. Целият този разговор беше отегчителен. Освен това беше и гладен. Ако смятаха да пращат Карамон назад във времето, защото просто не го направеха още сега.

Изведнъж онази половина от ума му, която слушаше какво става в залата, даде знак на другата, която се беше отнесла някъде далече и скоро след това до съзнанието му достигнаха думите на Даламар:

— Тя прекара нощта в кабинета му. Не зная за какво са говорили, но на сутринта, когато си тръгна, жрицата изглеждаше смутена и уплашена. Последните му думи към нея бяха следните: „Може би Паладин не ви е изпратил тук да ме спрете, лейди Кризания. Може би сте тук, за да ми помогнете.“

— И какво му отговори тя?

— Не каза нищо — отвърна Даламар. — Мина през коридорите на Кулата и прекоси Шойканската гората като човек, който нито вижда, нито чува.

— Онова, което не разбирам, е, защо лейди Кризания е пътувала насам. Нима е смятала да търси помощта ни да я върнем назад във времето? Тя би трябвало да знае, че ние ще отхвърлим подобна молба! — заяви магът с червената мантия.

— Аз мога да отговоря на този въпрос! — обади се Тас. Езикът беше изпреварил ума му.

Сега вече Пар-Салиан му обърна внимание. Този път всички магове в съвета му обърнаха внимание. Всички глави се завъртяха към него. Тас бе разговарял с духове в Тъмната гора, говорил беше и пред Съвета на Белия камък, но нищо не можеше да се сравни със страхопочитанието, което го обзе при вида на тази смълчана и сериозна група от слушатели. Още повече се смути, когато осъзна какво трябваше да им каже.

— Моля те, Тасълхоф Кракундел — рече Пар-Салиан много учтиво, — кажи ни каквото знаеш. — Магът се усмихна. — После може би ще закрием тази среща и ти ще получиш обяд.

Тас се изчерви и се запита дали бе възможно Пар-Салиан да е прочел мислите му, както се четат отпечатани върху пергамента думи.

— О, да! Един обяд ще ми дойде много добре. Но сега, ъъъ… за лейди Кризания. — Тас направи пауза, за да събере мислите си и после започна да разказва: — Е добре, но забележете, не мога да бъда сигурен за всичко онова, което ще ви изложа. Каквото зная, го зная оттук и оттам. Но нека да започна от самото начало. Срещнах лейди Кризания в Палантас, където бях на гости на моя приятел Танис Полуелф. Познавате го, нали? А също и Лорана и Златния генерал? Аз се сражавах заедно с тях във Войната на Копието. Помогнах при спасяването на Лорана от Тъмната царица. — Кендерът определено говореше с гордост. — Чували ли сте някога тази история? Бях в храма на Нерака…

Пар-Салиан повдигна леко вежди и Тас се запъна:

— Ъъъ, е добре, по-късно ще ви разкажа за това. Както и да е, срещнах се с лейди Кризания в дома на Танис и чух плановете им да пътуват до Утеха, за да се срещнат с Карамон. Случи се също, така да се каже, ъъъ… да намеря едно писмо от лейди Кризания до Елистан. Сигурно беше паднало от джоба й.

Кендерът спря да си поеме дъх. Пар-Салиан помръдна леко устни, но се въздържа да се усмихне.

— Аз го прочетох — продължи Тас, радостен, че вече владее вниманието на аудиторията си, — просто да видя дали не е нещо важно. Може пък да го беше изхвърлила. В писмото тя пишеше… ъъъ как беше точно… „след разговора си с Танис съм по-убедена отвсякога, че доброто е съхранено в Рейстлин и той може да бъде отклонен от пътя на злото. Трябва да накарам маговете да повярват в това…“ Във всеки случай сега вече знаех, че писмото е важно и затова й го върнах. Тя ми беше много благодарна, когато й го дадох — рече кендерът важно. — Дори не беше разбрала, че го е изгубила.

Пар-Салиан докосна устните си с пръсти, за да прикрие усмивката си.