Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Карамон местеше поглед ту към единия, ту към другия.

— Вие знаехте ли, че Рейст го грози опасност, когато го повикахте тук?

— Опасност винаги има — отвърна Пар-Салиан. — Целта на Изпитанието е да отстрани онези, които могат да бъдат пагубни за самите себе си, за Ордена или за невинните по света. — Той вдигна ръка и разтри челото си. — Не забравяй също, че то има и възпитателна цел. Надявахме се благодарение на него брат ти да се научи на съчувствие, милост и състрадание и да обуздае себичните си амбиции. И аз допуснах грешка именно поради това мое горещо желание. Забравих за Фистандантилус.

— Фистандантилус? — повтори Карамон объркано. — Какво значи това „забравих за Фистандантилус“? Съдейки по думите ви, този маг е отдавна мъртъв.

— Мъртъв? Не… — лицето на Пар-Салиан помръкна. — Взривът, който погуби хиляди по време на Войните на джуджетата и опустоши цяла една земя, която все още тъне в руини, не уби Фистандантилус. Магията му беше достатъчно силна, за да победи самата смърт. Той се премести в друга плоскост на съществуването, която беше много далече оттук и все пак не достатъчно далече. След това продължи да наблюдава внимателно света, изчаквайки удобния момент, търсейки подходящото тяло, което да приеме душата му. И той намери това тяло — твоят брат.

Карамон слушаше в напрегнато мълчание с мъртвешки бледо лице. С крайчеца на окото си Тас видя, че Бупу бавно се прокрадва назад. Той я сграбчи здраво, за да попречи на ужасената си спътничка да се обърне и да хукне през глава навън.

— Кой знае какво са се спогодили двамата по време на Изпитанието. Вероятно никой от нас. — Пар-Салиан се усмихна леко. — Но аз съм наясно с друго — Рейстлин се справи блестящо с Изпитанието, но крехкото му здраве му изневеряваше. Може би той щеше да превъзмогне и последното препятствие — сблъсъка с тъмния елф, дори и без помощта на Фистандантилус. А може би не.

— Фистандантилус му е помагал? Спасил е живота му.

Пар-Салиан сви рамене.

— Ние знаем само това, войниче — нито един от нас няма нищо общо със златистата кожа на брат ти. Тъмният елф изпрати срещу него огнено кълбо, но Рейстлин оцеля. Макар това да е невъзможно…

— Не и за Фистандантилус — намеси се червеният маг.

— Така е — съгласи се Пар-Салиан тъжно, — не и за Фистандантилус. — Аз си блъсках главата над тези неща тогава, но нямах време за обстойно разследване. Събитията в света се бяха устремили към връхната си точка. Брат ти си беше същият човек, когато изпитанието свърши. Силите му бяха отслабнали, но това беше в реда на нещата. И аз наистина се оказах прав — Пар-Салиан обходи бързо с тържествуващ поглед маговете, — неговата магия беше могъща ! Кой друг би могъл да се сдобие с власт над драконовата сфера, без да я е изучавал преди това години наред?

— Разбира се — каза магът с червената мантия, — той е получил помощ от някой, който действително я е изучавал години наред.

Пар-Салиан се намръщи и не отговори.

— Нека да изясним това — каза Карамон, стрелвайки с очи мага с бялата мантия. — Този Фистандантилус… е отнел душата на Рейстлин? И именно той го е накарал да облече Черната Мантия?

— Брат ти сам направи своя избор — отговори рязко Пар-Салиан. — Както и всички ние.

— Не вярвам на това! — извика Карамон. — Рейстлин не е направил сам избора си. Вие лъжете! Всички! Вие сте подложили брат ми на ужасното си изпитание и след това един от вашите стари магьосници е взел онова, което е останало от тялото му!

Думите на Карамон прогърмяха в залата и сенките в нея затанцуваха тревожно.

Тас видя Пар-Салиан мрачно да се взира във война и леко се приведе в очакване магията на чародея да накара Карамон да зацвърчи като пиле на шиш. Но нищо подобно не се случи. Единственият звук беше накъсаното дишане на грамадния мъж.

— Аз ще го върна обратно — каза накрая Карамон с блеснали от сълзи очи. — Ако той може да се върне във времето и да се срещне с онзи стар магьосник, значи и аз мога. Вие ще ме изпратите назад. И когато открия Фистандантилус, ще го убия със собствените си ръце. След това Рейстлин ще бъде… — той сподави вопъла си и се опита да се овладее. — Той отново ще бъде Рейст. И ще забрави всички тези бълнувания да се опълчва срещу Тъмната царица и… да става бог.

Сред полукръга на магьосниците настъпи хаос. Надигна се глъчка, чуха се настойчиви и гневни викове.

— Невъзможно! Той ще промени историята! Отидохте твърде далече, Пар-Салиан…

Белият маг се изправи на крака и обходи целия съвет с поглед, взирайки се във всеки един от магьосниците поотделно. Тас почувства светкавичния и безмълвен обмен на мнения между тях.