Маргарет Вайс - Времето на близнаците

В залата цареше пълно мълчание, всички бяха като вкаменени.

— С право се страхуваш, Велики — гласът на Даламар се сниши до шепот. — Но каквито и да са страховете ти, те не са достатъчно големи, когато става дума за него. О, да, той не притежава силата, за да прекрачи този страшен праг. Но именно тази сила е тръгнал да търси. И дори докато говорим, той се подготвя за дълго пътуване. И утре, веднага щом се върна, ще потегли на път.

Пар-Салиан вдигна глава.

— Когато се върнеш? — каза старецът смаян. — Но той вече знае, че ти си шпионин, изпратен от нас, от неговите събратя в Съвета на маговете. — Великият магьосник погледна към празния стол сред маговете с черните мантии. И след това стана на крака. — Не, млади Даламар. Ти си много смел, но аз няма да ти позволя да се върнеш, защото там несъмнено те очаква мъчителна смърт в неговите ръце.

— Не можеш да ме спреш — каза Даламар със съвършено равен глас. — Казвал съм го и преди… ще дам и душата си, за да се уча при магьосник от неговата величина. И дори ако трябва да платя с живота си, аз ще остана при него. Той ме очаква да се върна и ще ми повери да се грижа за Кулата на върховното чародейство по време на неговото отсъствие…

— И защо ще остави точно теб да пазиш Кулата — попита недоверчиво червеният маг. — Та нима ти не го предаде?

— Той ме познава — каза Даламар с горчивина. — Знае, че ме е впримчил завинаги. Рейстлин ме ужили и изсмука душата ми, но въпреки това аз ще се върна в паяжината. И няма да съм първият, който постъпва така. — Казвайки това, тъмният елф махна с ръка към бялата фигура, която лежеше на носилката пред него. След това той се обърна наполовина към Карамон. — Нали така, братко ? — попита той с нотка на присмех.

Най-накрая Карамон като че ли беше подтикнат към действие. Отблъсквайки гневно Бупу от крака си, войнът направи крачка напред, следван непосредствено от кендера и блатното джудже.

— Кой е този? — попита Карамон, гледайки намръщено тъмния елф. — Какво става тук? За кого говориш?

Преди Пар-Салиан да успее да отговори, Даламар се изправи с лице срещу грамадния войн.

— Името ми е Даламар — каза елфът студено. — И говоря за твоя брат-близнак, Рейстлин. Той е мой господар. Аз чиракувам при него. Освен това съм и шпионин, изпратен от този августейши съвет, който виждаш пред теб, за да го държа в течение за делата му.

Карамон не отговори. Може би дори не чу думите. Очите му бяха широко отворени от ужас, вторачени в белезите върху гърдите на тъмния елф. Проследявайки погледа му, Тас видя петте прогорени дупки върху наранената плът на Даламар. Кендерът преглътна и изведнъж му се догади.

— Да, ръцете на брат ти направиха това — каза Даламар, досещайки се за мислите на Карамон. С мрачна усмивка тъмният елф придърпа скъсаните краища на черната си мантия и прикри раните. — Няма значение — промърмори той. — Получих точно онова, което заслужавах.

Когато Карамон се извърна, лицето му беше толкова пребледняло, че Тас побърза да го хване за ръката, страхувайки се, че приятелят му може да припадне. Даламар го наблюдаваше с презрение.

— Какво има? — попита той. — Не знаеше ли, че е способен на това? — Тъмният елф поклати глава недоверчиво и след това отклони погледа си към съвета на маговете. — Не, и вие сте като останалите. Глупаци… всички сте глупаци!

Сред групата на маговете се надигна ропот, някои гласове бяха гневни, други уплашени, но във всички имаше стаен въпрос. Най-накрая Пар-Салиан вдигна ръка, за да наложи мълчание.

— Кажи ни, Даламар, какви са плановете му. Освен ако, разбира се, не ти е забранил да говориш за това. — В гласа на стария маг имаше нотка на ирония, която не остана незабелязана от тъмния елф.

— Не — усмихна се мрачно той. — Аз зная плановете му. Или поне достатъчно голяма част от тях. Той дори ми нареди на всяка цена да ви ги съобщя.

Чуха се приглушени гласове и подигравателно сумтене. Но Пар-Салиан стана още по-угрижен, ако това изобщо беше възможно.

— Продължавай — каза той едва чуто.

— Той ще отпътува назад във времето към дните преди Катаклизма, когато великият Фистандантилус е бил на върха на могъществото си. Моят шалафи възнамерява да се срещне със знаменития магьосник, да учи при него и да възстанови онези от трудовете му, за които знаем, че са били изгубени по време на Катаклизма. Съдейки по прочетеното в заклинателните книги на Великата библиотека на Палантас, шалафи вярва, че Фистандантилус е открил начин как да премине границата, която дели хората от боговете. По този начин големият чародей е съумял да надживее Катаклизма и да вземе участие във Войните на джуджетата. Пак така той е успял да оцелее при ужасната експлозия, опустошила земите на Дергот. Фистандантилус е продължавал съществуването си, намирайки всеки път ново вместилище за душата си.