Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Сред целия този конклав от магове, единствено лицето на стареца беше открито.

— Добър вечер — рече Тасълхоф, сетне се поклони и отстъпи назад. После пак се поклони и отстъпи назад, докато накрая се блъсна в Карамон. — Кои са тези хора? — прошепна високо кендерът. — И какво правят в спалнята ни.

— Старецът в средата е Пар-Салиан — каза Карамон тихо. — И не се намираме в спалня. Това е централната зала, наричат я Залата на маговете или нещо от сорта.

— Бупу! — Тас срита хъркащото джудже с крак.

— Иска яде хайвер — озъби се тя и се обърна на другата страна, стиснала здраво очи. — Махай се. Мен спи.

— Бупу! — повтори Тас безнадеждно. Очите на стареца сякаш минаваха направо през него. — Хей, събуди се. Време е за обяд.

— Обяд! — Този път Бупу отвори очи и скочи на крака. Сетне се огледа нетърпеливо, съглеждайки фигурите със забулени лица, които седяха безмълвно на каменните си столове.

Бупу нададе писък като ранен заек. С конвулсивен скок тя се метна към крака на Карамон и вкопчи ръчички около глезена му в смъртоносна хватка. Усещайки блестящите погледи върху себе си, Карамон се опита да освободи крака си, но това се оказа невъзможно. Блатното джудже се беше впило в него като пиявица и цялото трепереше, наблюдавайки с ужас маговете. Най-накрая Карамон се отказа от опитите си да я отблъсне.

Лицето на стареца се сбръчка в някакво подобие на усмивка. Тас забеляза как Карамон поглежда стеснително надолу към вонящите си дрехи. Видя също как грамадният мъж почеса наболата по лицето си четина и прокара пръсти през сплъстените си коси. Изчерви се от дълбокото си смущение. Сетне лицето му стана сурово. Накрая заговори с простодушно достойнство.

— Пар-Салиан — каза Карамон и думите му проехтяха твърде силно в огромната призрачна зала, — помниш ли ме?

— Помня те, войниче — отвърна магът. Гласът му беше тих, но въпреки това отекна между стените. И най-слабият шепот отекваше в странното помещение.

Той не каза нищо повече. Не се обади нито един от другите магове. Карамон се размърда неспокойно. Накрая той махна с ръка по посока на лейди Кризания.

— Доведох тази жена тук с надеждата, че вие ще можете да й помогнете. Можете ли наистина? Ще се оправи ли?

— Ние не можем да влияем на това какво ще се случи с нея — отговори Пар-Салиан. — Не е по силите ни да й помогнем. За да я защити от заклинанието на мъртвия рицар — заклинание, което при други обстоятелства несъмнено би я убило — и чувайки последната й молитва, Паладин е изпратил душата й в неговите блажени селения.

Карамон наведе глава.

— Аз съм виновен за случилото се — каза той с дрезгав глас. — Провалих се. Може би щях да успея да…

— Да я защитиш? — Пар-Салиан поклати глава. — Не, войнико, не би могъл да я защитиш от Рицаря на Черната роза. Опитът да сториш това, щеше да ти коства живота. Не е ли така, кендере?

Тас почувства сините очи на стареца върху себе си и му се стори, че в тялото му пламват искри.

— Д-да — заекна той. — А-аз го видях… видях това нещо. — Тасълхоф потръпна.

— И тези думи идват от създание, което не познава страха — каза Пар-Салиан кротко. — Не, войниче, не се обвинявай. И не губи надежда за нея. Макар ние да не можем да върнем душата в тялото й, знаем, че има такива, които могат. Но първо ни кажи защо лейди Кризания идваше при нас. Ние знаем, че тя търсеше Уейритската гора.

— Не съм сигурен — смотолеви Карамон.

— Тя идваше насам заради Рейстлин — притече му се на помощ Тас, но гласът му прозвуча остро и рязко в залата. Изреченото име отекна зловещо в тишината. Пар-Салиан се намръщи, а Карамон се извърна и му хвърли свиреп поглед. Забулените глави на маговете леко се помръднаха, сякаш размениха погледи помежду си и мантиите им тихо изшумоляха. Тас преглътна и замълча.

— Рейстлин — повтори Пар-Салиан името с тих, съскащ звук. Той се взираше внимателно в Карамон. — Какво общо може да има една жрица на доброто с твоя брат? Защо ти се впусна в това опасно пътуване заради нея?

Карамон поклати глава, неспособен или нежелаещ да отговори на въпроса.

— Ти знаеш ли, че той служи на злото? — попита го строго Пар-Салиан.

Карамон упорито отказваше да отговори, забил поглед в каменния под.

— Аз зная… — поде Тас, но магът го накара да замълчи с леко движение на ръката.

— Ние смятаме, че той възнамерява да завладее света и ти си наясно с това — продължи безмилостно Пар-Салиан и думите му се забиваха в Карамон като стрели. Тас видя как грамадният мъж трепна. — Заедно с твоята полусестра Китиара — известна сред армията си като Тъмната дама — Рейстлин е започнал да събира войски. Той разполага с дракони, с летящи крепости и в допълнение на това ние знаем…