Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Не — каза тя умоляващо, клатейки глава и опитвайки се да се отдалечи от писалището. — Моля ви, не ми показвайте повече.

Но Рейстлин беше безмилостен. Цветовете отново се завъртяха и те напуснаха Палантас. Драконовата сфера ги понесе по целия свят и накъдето и да погледнеше Кризания, пред очите й се откриваха нови ужаси. Отхвърлени от себеподобните си блатни джуджета, живеещи в нищета в нежеланите от никого земи на Крин. Човешки същества, водещи жалко съществуване сред пустинни земи, където не бе валяло от векове. Бродещите елфи, поробени от собствения си народ. Свещеници, които използваха властта си, за да трупат несметни богатства за сметка на онези, които им вярваха.

Това беше твърде много. С безумен вик Кризания закри лицето си с ръце. Подът под краката й се залюля. Жрицата залитна и сигурно щеше да падне, ако в този момент ръцете на Рейстлин не я бяха обгърнали. Тя почувства странната, изгаряща топлина на тялото му и лекото докосване на черното кадифе. До обонянието й достигна ухание на билки, розови цветове и други загадъчни миризми. Чуваше дори хрипливия дъх в гърдите му.

Рейстлин я поведе внимателно обратно към стола й. Тя се отпусна на него и побърза да се освободи от докосването му. Близостта на мага едновременно я отблъскваше и привличаше, подсилвайки чувството й за смут и объркване. Кризания отчаяно копнееше Елистан да бъде до нея. Той щеше да знае отговора, той би разбрал. Защото обяснение неизбежно трябваше да има. Такова ужасяващо страдание, такова зло не трябваше да бъде допускано. С усещане за празнота и опустошение тя се взираше в огъня.

„Ние не сме толкова различни, гласът на Рейстлин сякаш идваше от пламъците. Аз живея в моята Кула, отдаден на проучванията си. Вие живеете във вашата Кула, отдадена на вярата си, и светът се върти около нас.“

— И това е истинското зло — каза Кризания на пламъците. — Да седиш и да не предприемаш нищо.

— Сега вие разбирате — отвърна Рейстлин. — На мен вече не ми е достатъчно да седя и да наблюдавам какво се случва. Посветих на учението дълги години с една-единствена цел. И сега мога да я осъществя. Аз ще променя нещата, Кризания. Ще направя света по-различен. Това е моят план.

Кризания бързо вдигна глава. Вярата й беше разклатена, но ядрото й оставаше силно.

— Вашият план! Именно за този план Паладин ме предупреди в съня ми. Този ваш план да промените света ще доведе до неговото унищожение! — Тя стисна ръце в скута си. — Вие не трябва да го осъществявате! Паладин… — Рейстлин направи жест на нетърпение с ръката си. Златистите му очи просветнаха и Кризания се отдръпна назад. За миг й се стори, че зърва в тях отблясъците на догарящи огньове.

— Паладин няма да ме спре — каза Рейстлин, — защото аз искам да лиша от власт най-големия му противник.

Кризания погледна мага с неразбиращ поглед. Кой може да бъде този враг? Какъв враг би могъл да има Паладин на този свят? След това тя осъзна какво е имал предвид Рейстлин. Почувства кръвта да се отцежда от лицето й, а обзелият я студен ужас я накара да потръпне конвулсивно. Неспособна да говори, жрицата само поклати глава. Огромният размах на амбициите и копнежите му беше толкова страховит, че човек дори не можеше да разсъждава над него.

— Чуйте ме — каза той тихо. — Ще изясня всичко…

И той й разказа за плановете си. Докато седяха край огъня, на нея й се стори, че минаха часове. Тя беше прикована от странните му, златисти очи, омагьосана от тихия му глас, а той й разказваше за чудесата на магическото си изкуство, за изгубената част от него и за невероятните магически открития на Фистандантилус.

Когато гласът на Рейстлин утихна, Кризания остана мълчалива дълго време, изгубена и залутана в неподозирани до този момент от нея далечни светове. Огънят догаряше в дрезгавия час преди зазоряване. В стаята стана по-светло. Изведнъж Кризания почувства хлад и потръпна.

Рейстлин се закашля и тя го погледна сепнато. Беше пребледнял от изтощение, очите му изглеждаха трескави, а ръцете му трепереха. Кризания скочи на крака.

— Простете ми — каза тя тихо. — Отнех ви цялата нощ, а вие не сте добре. Трябва да вървя.

Рейстлин също се изправи.

— Не се тревожете за здравето ми, Преподобна дъще — рече той с крива усмивка. — Огънят, който гори в мен е достатъчен, за да стопли това разнебитено тяло. Даламар ще ви придружи през Шойканската гора, ако желаете.

— Да, благодаря ви — прошепна Кризания. Беше забравила, че трябва да мине още веднъж през това зловещо място. Поемайки си дълбоко дъх, тя подаде ръка на Рейстлин. — Благодаря ви, че ме приехте — поде тя официално. — Надявам се, че…