Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Нищо не разбирам от всичко това! Кажете ми какво става! — извика Карамон и тръгна гневно напред. — Или ми кажете, или ще разпердушиня това място и ще го съборя над нещастните ви глави! Кой е този Фистандантилус? Какво общо има той с моя брат?

— Шт! — каза Тас и погледна неспокойно към маговете.

— Ние проявяваме разбиране, кендере — каза Пар-Салиан и се усмихна кротко на Тас. — Ние разбираме неговия гняв и болка. И той наистина е прав, че му дължим обяснение. — Белият маг въздъхна. — Може би тогава не постъпих правилно. И все пак, имах ли някакъв избор? Къде щяхме да бъдем днес, ако не бях взел това решение?

Тас забеляза, че Пар-Салиан се извърна към членовете на съвета, които седяха от двете му страни и изведнъж разбра, че обяснението щеше да бъде дадено колкото на Карамон, толкова и на маговете. Много от тях сега бяха дръпнали качулките си и кендерът видя лицата им. Гняв бе белязал лицата на черноризците, а по бледите лица на маговете с бели мантии се четеше тъга и страх. Само един човек от групата на червените мантии привлече вниманието на Тас, най-вече защото лицето му беше спокойно и безизразно, но въпреки това очите му бяха загадъчни и живи. Именно този маг се бе усъмнил в могъществото на Рейстлин. Тас остана с впечатление, че думите на Пар-Салиан бяха насочени главно към този мъж.

— Преди повече от седем години ми се яви Паладин. — Погледът на стария маг беше зареян някъде в сенчестия сумрак на залата. — Великият бог ме предупреди, че не след дълго светът ще бъде погълнат от ужаса. Тъмната царица била събудила злите дракони и се готвела за война срещу хората, за да ги покори на волята си. „Ще избереш един от твоя Орден, за да ти помага в борбата срещу злото, каза ми Паладин. Но помисли добре, преди да направиш своя избор, защото този човек ще бъде мечът, който ще разсече мрака. Няма да му казваш нищо за онова, което е отредило бъдещето, защото от неговите решения и от решенията на някои други ще зависи дали светът ви ще устои или ще пропадне във вечната нощ.“

Пар-Салиан беше прекъснат от гневни гласове, идващи най-вече от черноризците. Великият чародей ги погледна и очите му просветнаха. Точно в този момент Тас осъзна колко голяма беше властта и авторитета на мършавия стар маг.

— Да, може би трябваше да внеса този въпрос за разглеждане пред Съвета — каза рязко Пар-Салиан. — Но тогава смятах — и все още смятам, — че решението беше мое. Знаех, че ще започнат дълги препирни и нито един от вас нямаше да се съгласи! Затова взех решението сам. Оспорва ли някой от вас правото ми да сторя това?

Тас затаи дъх, струваше му се, че гневът на Пар-Салиан тътне из залата като гръмотевица. Черноризците потънаха обратно в каменните си столове, мърморейки под нос. Пар-Салиан замълча за кратко и когато погледна отново към Карамон, очите му вече не бяха така сурови.

— Аз избрах Рейстлин — каза той.

Карамон се намръщи.

— Защо — пожела да научи той.

— Имах си причини — отвърна магът кротко. — Някои от тях не мога да споделя с теб дори и сега. Но мога да ти кажа това — брат ти притежаваше дарба още по рождение. И това е най-важното. Магията е вкоренена дълбоко в него. Знаеш ли, че още от първия ден, в който Рейстлин дойде тук, собственият му учител изпитваше от него боязън и страхопочитание? Възможно ли е въобще да учиш някого, който знае повече от тебе? Магическият му талант е съчетан с голям интелект. Умът на Рейстлин никога не почива. Той непрекъснато се стреми към познание и търси отговори. Освен това е и смел — може би по-смел от теб, войнико. Брат ти се бори с болката през всеки ден от живота си. Неведнъж се е изправял лице в лице със смъртта и я е побеждавал. Не се бои от нищо — нито от мрака, нито от светлината. А душата му — Пар-Салиан замълча за миг, — душата му изгаря от амбиция за власт и желание за още по-голямо познание. Аз знаех, че нищо не може да го спре в осъществяването на целите му, дори и страхът от смъртта. Знаех също, че целите, които преследва, могат да бъдат от полза за целия свят, дори самият той да решеше да му обърне гръб.

Пар-Салиан направи пауза. Когато заговори отново, в думите му имаше тъга.

— Но най-напред трябваше да се подложи на Изпитанието.

— Трябвало е да предвидите какво ще се случи — вметна магът с червената мантия с мек глас. — Ние всички знаехме, че той изчаква удобния момент…

— Нямах избор! — отсече Пар-Салиан и сините му очи отново проблеснаха. — Времето ни изтичаше. Времето на света изтичаше. Младежът трябваше да се подложи на Изпитанието и да асимилира наученото от нас. Не можех да отлагам повече.