Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Знанието в тях е недостатъчно — промърмори Рейстлин, махвайки пренебрежително с ръка към цялата библиотека. — Чел съм ги много пъти през последните няколко години, откакто получих ключа към тайните им от самата Царица на мрака. Но те ми носят само неудовлетворение! — Рейстлин стисна в юмрук тънката си ръка. Прочетох тези заклинателни книги и открих големи празноти… липсват цели томове! Може би са били унищожени при Катаклизма или по-късно по време на войните за Прохода на джуджетата, които белязали края на Фистандантилус. Тези липсващи томове, това липсващо знание ще ми дадат властта, от която се нуждая!

— Значи вашето пътуване ще ви отведе… — Даламар замълча, не можейки да побере това в ума си.

— Обратно във времето — завърши Рейстлин хладно. — Ще се върна в дните преди Катаклизма, когато Фистандантилус е бил на върха на могъществото си.

Даламар почувства, че му се вие свят. Мислите му летяха объркано. Какво щяха да кажат те ? Колкото и да се мъчеха, не биха могли да предвидят това!

— Успокой се, чирако. — Тихият глас на Рейстлин сякаш идваше някъде много отдалече. — Ти изгуби самоконтрола си. Малко вино?

Магът тръгна към масата. Взе оттам една гарафа и напълни от нея неголяма чаша с кървавочервена течност, която след това подаде на тъмния елф. Даламар я пое с благодарност и с изненада откри, че ръката му трепери. Рейстлин сипа вино в още една малка чаша за себе си.

— Не пия често от това силно вино, но изглежда днес трябва да си устроим малко тържество. И да вдигнем тост за… как точно го каза?… За истинските божествени сили. И така, за здравето на лейди Кризания!

Рейстлин отпиваше от виното си на малки глътки, но Даламар го изгълта наведнъж и огнената течност опари гърлото му. Той се закашля.

— Шалафи , ако Живите са предали правилно станалото, лорд Сот се е опитал да умъртви лейди Кризания със заклинание, но въпреки това тя е жива. Вие ли възвърнахте живота й?

Рейстлин поклати глава.

— Не, аз просто извиках у нея признаци на живот, за да не бъде погребана от скъпия ми брат. Не съм сигурен какво точно се е случило, но не е трудно да се досетя. Виждайки мъртвия рицар пред себе си и знаейки какво ще я сполети, Преподобната дъщеря е отблъснала заклинанието с единственото си налично оръжие — свещения медальон на Паладин, доста могъщо средство на практика. Богът я е защитил, пренасяйки душата й в обитаваните от боговете селения и е изоставил тялото й като безжизнена черупка на земята. Никой не е в състояние — дори и аз — да обедини душата и тялото й отново. Това е по силите само на висш жрец на Паладин.

— Елистан?

— Ами! Та той е болен и на смъртен одър…

— В такъв случай тя е загубена за вас!

— Не — отвърна Рейстлин кротко. — Не си се ориентирал правилно в нещата, чирако. Поради невниманието си аз изгубих за кратко контрол. Но след това бързо си го възстанових. Освен това ще обърна всичко в моя полза. Дори и в този момент те напредват към Кулата на върховното чародейство. Кризания е предприела това пътуване, за да потърси помощта на маговете. Когато пристигне там, тя ще я получи, а също и брат ми.

— Вие искате те да й помогнат? — попипа Даламар смутено. — Но тя крои планове за унищожението ви.

Рейстлин отпи спокойно от виното си, наблюдавайки внимателно своя ученик.

— Помисли, Даламар — каза той тихо, — помисли и ще разбереш. Но… — в този момент магът остави празната си чаша на масата, — задържам те вече доста дълго.

Даламар погледна през прозореца. Червената луна Лунитари тъкмо се спускаше зад нащърбеното очертание на планините. Наближаваше полунощ.

— Трябва да се приготвиш за твоето пътуване и да се върнеш, преди да поема на път сутринта — продължи Рейстлин. — Освен многото неща, които ще оставя на твоите грижи, несъмнено ще получиш и някои указания в последната минута. И разбира се, докато ме няма, за всичко тук ще отговаряш ти.

Даламар кимна и се намръщи.

— Вие споменахте за „моето пътуване“, шалафи . Аз не съм планирал никакво пътуване… — Тъмният елф замълча и му се стори, че се задушава, когато си спомни, че наистина му предстоеше да тръгне на път и да докладва за наученото.

Рейстлин се взираше мълчаливо в него, а ужасът на осъзнаването върху лицето на Даламар се отразяваше в очите на мага като в огледало. След това Рейстлин тръгна бавно към чирака си и стъпките му бяха придружени от шумоленето на мантията около глезените му. Скован от страх, Даламар не бе способен да помръдне. Дори не беше в състояние да изрече защитно заклинание. Умът му не можеше да мисли, не виждаше нищо друго, освен двете безстрастни, студени златисти очи.