Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Сега аз каже магически думи — заяви Бупу. — Ти не трябва слуша, защото развали магия.

— Няма да слушам — каза Тас нетърпеливо, опитвайки се да настигне Карамон, който макар и залитайки, напредваше с доста голяма скорост.

— Ти слуша? — попита зад него Бупу, задъхана.

— Не — отвърна Тас и въздъхна.

— А защо не слуша?

— Нали ти ми каза да не слушам! — извика Тас, изгубил търпение.

— Но как разбере ти, кога да не слуша, ако не слуша? — попита Бупу сърдито. — Ти си опитва открадне тайна вълшебна дума! Мен отива вкъщи!

Блатното джудже се тръсна на място, сетне се обърна и побягна обратно. Тас забави крачка и също спря. Малко по-нататък Карамон се беше вкопчил в едно дърво и съдейки по издаваните от него звуци, очевидно се опитваше да омагьоса ято дракони. Кендерът изруга тихо и хукна да догони блатното джудже.

— Спри се, Бупу — изкрещя той като обезумял и пръстите му се вкопчиха в някакви мръсни парцали, които бе взел за рамото й. — Кълна се, че никога няма да открадна твоята тайна вълшебна дума!

— Но ти откраднал нея! — изпищя тя и размаха умрелия плъх пред лицето му. — Ти я казал!

— Какво съм казал? — попита Тасълхоф вече съвсем объркан.

— Тайна вълшебна дума! Ти я казал! — изкрещя Бупу в изстъпление. — Ето! Виж! — Тя вдигна плъха по посока на пътеката и извика: — Сега аз каже я! Сега каже тайна вълшебна дума ! Сега ти види истинска магия.

Тас се хвана за главата. Виеше му се свят.

— Гледай! — нададе Бупу тържествуващ вик, сочейки нещо с мръсния си пръст. — Вижда? Аз запалила огън. Тайна вълшебна дума винаги работи. Хм! А него много лош магьосник.

Тас погледна надолу и премигна. Там, недалеч от пътеката, настина се издигаха пламъци.

— Май наистина трябва да поема обратно към Кендерия — замисли се Тас гласно. — Ще си взема една малка къщурка… или може би ще поживея няколко месеца при старите, докато се почувствам по-добре.

— Кой е там? — извика някой с ясен и кристално чист глас.

Изведнъж Тасълхоф почувства облекчение.

— Това е лагерен огън — избръщолеви той почти истерично от радост. И този глас! Той се втурна напред към светлината през падащия мрак.

— Аз съм — Тасълхоф Кракундел. Аз… ух!

Възклицанието на болка беше предизвикано от това, че Карамон вдигна кендера във въздуха със силните си ръце и притисна устата му с длан.

— Шшт! — прошепна големият мъж в ухото на Тас. Алкохолните пари от устата на Карамон замаяха главата на кендера. — Там има някой!

— Мпх блсткмфт! — Тас се гърчеше като обезумял, опитвайки се да се отскубне от желязната хватка на Карамон. Кендерът бавно се задушаваше.

— И това е точно този, който си мислех — промълви грамадният мъж, кимвайки сам на себе си сериозно и притисна още по-силно устата на пленника си.

Пред очите на Тас заблещукаха ярки, сини звезди. Той се бореше отчаяно и с всички сили да се освободи от ръцете на Карамон, но тъй или иначе това щеше да бъде краят на краткия и вълнуващ живот на кендера, ако Бупу не се беше появила внезапно в краката на великана.

— Тайна вълшебна дума! — изпищя тя, тиквайки умрелия плъх в лицето на Карамон. Далечната светлина на огъня се отрази в черните очички на мъртвото зверче и проблесна върху острите му зъби, които стърчаха от застиналата във вечна усмивка уста.

— Ай! — изкрещя Карамон и пусна кендера. Тас падна тежко на земята, поемайки си въздух с неистово усилие.

— Какво става тук? — попита един студен глас.

— Ние дойдохме… да те спасим… — отвърна Тасълхоф и се изправи замаяно на крака.

Една бяла, наметната с кожи фигура се появи на пътеката пред тях. Бупу се вторачи в нея с огромно подозрение.

— Тайна вълшебна дума — каза женското блатно джудже и размаха умрелия си плъх пред лицето на Преподобната дъщеря на Паладин.

— Ще ме извините, че не преливам от благодарност — каза малко по-късно лейди Кризания на Тасълхоф, докато бяха край огъня.

— Разбирам. Извинете ме — отвърна Тасълхоф, седейки прегърбен и нещастен на земята. — Направо оплесках нещата. Обикновено винаги правя така — продължи той печално. — Питайте който искате. Често са ми казвали, че влудявам хората, но днес за първи път направих това наистина!

Кендерът изсумтя и хвърли неспокоен поглед на Карамон. Големият мъж седеше близо до огъня, загърнат с наметалото си. Все още под въздействието на силната джуджешка ракия, сега той беше ту Карамон, ту Рейстлин. В ролята си на Карамон ядеше алчно, тъпчейки устата си с увлечение. След това реши да позабавлява околните и изпя няколко вулгарни балади за огромна радост на Бупу, която пляскаше неритмично с ръце и се включваше в припевите. Тас се разкъсваше между желанието да се кикоти френетично или да пропълзи под някоя скала и да умре от срам.