Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Кендерът потръпна и реши, че на всяка цена трябва да сложи край на тези цинични песнички и да направи така, че Карамон да надделее в съчетанието между него и Рейстлин. Преобразяването дойде съвсем внезапно по средата на една от песните. Тялото на грамадния мъж изведнъж се отпусна, сетне той се закашля, изгледа ги с присвити очи и студено си нареди да млъкне.

— Вие нямате вина за него — каза лейди Кризания на Тас, наблюдавайки Карамон с хладен поглед. — Причината е в пиенето му. Той е груб, недодялан и дебелоглав. И очевидно изобщо не може да се контролира. Този мъж се е оставил на желанията си. Не е ли странно, че той и Рейстлин са близнаци? Брат му е толкова овладян, дисциплиниран, умен и изтънчен.

Кризания сви рамене.

— Е, от друга страна няма съмнение, че този клетник заслужава най-голямо съчувствие. — Сетне тя стана, тръгна към мястото, където беше вързан коня й и се зае да откопчава завивките си за нощуване, които бяха зад седлото. — Ще си спомня за него в молитвите си към Паладин.

— Сигурен съм, че молитвите ви няма да му навредят — каза Тас колебливо, — но си мисля, че един силен тарбински чай сега ще му бъде от по-голяма полза.

Лейди Кризания се извърна и погледна кендера с укор.

— Сигурна съм, че не сте искали думите ви да прозвучат богохулно и затова ще ги приема в буквалния им смисъл. Но ви съветвам да се опитвате да гледате по-сериозно на нещата.

— Аз съм сериозен — възрази Тас. — В момента Карамон се нуждае само от няколко халби добър, гъст тарбински чай…

Тъмните вежди на лейди Кризания се повдигнаха бързо нагоре и накараха Тас да замълчи, макар да нямаше и най-смътна представа какво в думите му я беше разтревожило. Докато разстилаше одеялата си, кендерът си помисли, че никога през живота си не е бил толкова паднал духом. По подобен начин се чувстваше, докато яздеше един дракон заедно с Флинт по време на битката в Пустите равнини на Естуайлд. Звярът се издигна към облаците и сетне се стрелна напред, въртейки се непрестанно. В продължение на няколко мига всичко беше наопаки, небето бе долу, а земята горе. А след това със силно свистене се спуснаха в един облак и потънаха в мъгла.

Струваше му се, че сега нещата стояха по подобен начин. Лейди Кризания се възхищаваше на Рейстлин и съжаляваше Карамон. Тас не можеше да бъде сигурен, но му се струваше, че трябва да бъде обратното. От друга страна самият Карамон ту беше Карамон, ту не беше Карамон. Крайпътните странноприемници изчезваха яко дим. После пък трябваше да чуе обяснението за онази тайна вълшебна дума, която всъщност не трябваше да чуе. И накрая, когато направи онова съвсем логично и благоразумно предложение за тарбинския чай, го обвиниха в богохулство.

— В края на краищата — промърмори си той, треперейки под одеялата, — Паладин и аз сме близки , лични приятели. Той би разбрал какво имах предвид.

Кендерът въздъхна и отпусна глава върху сгънатото си наметало, което сега му служеше за възглавница. Бупу — вече напълно убедена, че Карамон е Рейстлин — спеше дълбоко, свита на кълбо, положила любящо глава върху крака на грамадния мъж. Карамон пък седеше спокойно на земята и си тананикаше някаква песен. На няколко пъти се закашля и веднъж помоли Тас на висок глас да му донесе книгата със заклинания, за да разучи магиите си. И в същото време изглеждаше доста кротък. Тас се надяваше скоро да задреме и сънят да прогони въздействието на джуджешката ракия.

Огънят гореше с ниски пламъци. Лейди Кризания разстла завивките си върху легло от борови иглички, които бе събрала, за да я пазят от влагата. Тас се прозя. Тя определено се справяше по-добре, отколкото бе очаквал. Мястото за лагеруване бе избрано съвсем разумно — пътеката беше наблизо, а недалече ромолеше поток с кристално чиста вода. Правилно беше и решението й да не навлиза в тези тъмни и призрачни гори…

Призрачни гори… за какво му напомняше това? Тас се сепна точно в мига, когато потъваше в сън. Нещо важно! Призрачни гори… призраци…

— Тъмната гора! — извика той уплашен и се изправи като струна.

— Какво? — попита лейди Кризания и се загърна с плаща си, приготвяйки се за лягане.

— Тъмната гора! — повтори Тас все така разтревожен. Беше се събудил напълно. — Близо сме до Тъмната гора! Тъкмо идвахме да ви предупредим! Това е страховито място. Може да сте се заблудили и да сте навлезли в нея. Може би вече сме в нея…

— Тъмната гора? — Карамон изведнъж отвори очи и се огледа замаяно.