Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Това е странно — каза си Тас. — Чудя се защо ли няма покрив.

Когато се приближи още малко и разгледа къщата по-добре, той установи, че наред с покрива на нея й се губят още доста неща.

В действителност големите сводести фронтони просто образуваха скелет за липсващия покрив. Стените на стаите бяха издадени навън, но не бяха довършени, а подът представляваше само гола площадка.

Тас застана точно под къщата и вдигна очи нагоре, питайки се какво ли се е случило. Тук-там имаше захвърлени чукове, брадви и триони, които лежаха на открито и ръждясваха. По вида им можеше да се заключи, че не са използвани от месеци. Очевидно самата постройка твърде дълго бе стояла уязвима за прищевките на времето. Тас дръпна качулката си замислено. Къщата щеше да е сред най-великолепните в целия град — ако беше завършена.

И в следващия момент лицето му просия. Част от къщата в действителност беше завършена. Стъклата на прозорците бяха поставени грижливо в рамките им, стените изглеждаха безупречни, покрив пазеше стаята от стихиите. „Тика разполага поне с една стая“, помисли се кендерът. Но когато се вгледа по-внимателно, усмивката му помръкна. Макар и донякъде заличен, над вратата ясно се виждаше старателно изработен знак, който показваше, че това е дом на магьосник.

— Трябваше да се сетя — каза си Тас, поклащайки глава и после се огледа. — Е, ясно е, че Тика и Карамон не живеят тук. Но онзи мъж каза… Ох!

След като заобиколи огромното валеново дърво, той се озова пред една малка къщица, почти изгубена сред избуялите бурени и скрита от сянката на валена. Очевидно построена с идеята да бъде временно жилище, тя като че ли беше станала съвсем постоянен дом. Ако една къща можеше да изглежда безрадостна, помисли си Тас, тази определено беше такава. Фронтоните й бяха хлътнали надолу, сякаш се мръщеха. Боята й беше напукана и се белеше на люспи. И въпреки това на прозорците имаше сандъчета с цветя и надиплени пердета. Кендерът въздъхна. Значи това беше домът на Тика, построен в сянката на един блян.

Когато приближи малката къща, той застана до вратата и се заслуша внимателно. Отвътре се долавяше ужасна суматоха. Чуваше се трясък, звук на разбито стъкло, крясъци, думкане.

— Мисля, че е по-добре да почакаш тук — каза Тас на вързопа с дрехи.

Вързопът изсумтя и се тръсна удобно на калния път край къщата. Тас го изгледа разколебан, след това сви рамене и тръгна към вратата. Той сложи ръка на дръжката, завъртя я и направи крачка напред, убеден, че в следващия момент ще се озове вътре. Но вместо това, си премаза носа в дъската. Вратата беше заключена.

— Това е странно — каза Тас, отстъпи назад и се огледа. — Какво си мисли Тика? Да заключва вратите! Колко нецивилизовано. И на всичко отгоре е заключена с резе. Сигурен бях, че ме очакват… — Той огледа мрачно ключалката. Виковете и крясъците отвътре продължаваха. Стори му се, че долавя плътния глас на Карамон.

— Това определено е интересно. — Той се огледа и изведнъж грейна. — Прозорецът, разбира се!

Кендерът забърза натам, но и прозорецът се оказа заключен.

— Никога не бих си помислил, че точно Тика ще постъпи така — каза си Тас тъжно. Заемайки се с изучаването на ключалката, той скоро установи, че тя е съвсем проста и лесна за отваряне. От комплекта с инструменти в кесията си Тас извади приспособлението за отваряне на ключалки — самото отключване беше наследствено право на всички кендери открай време — пъхна го в отвора, завъртя го вещо и със задоволство чу щракването на резето. Щастливо усмихнат, той бутна прозореца, пропълзя вътре и се озова безшумно на пода. После надникна обратно навън и видя безформената парцалена топка да дреме в канавката.

Успокоен, Тасълхоф си даде време да огледа обстановката. Острият му поглед мина навсякъде, ръцете му докоснаха всичко.

— О, Боже, не е ли това интересно — продължи да коментира Тас, отправяйки се към вратата, зад която се вдигаше тупурдията. — Тика няма да има нищо против, ако взема това нещо да го разгледам за малко. После веднага ще го върна. — Въпросният предмет изчезна в кесията му, сякаш по собствена воля. — О, виж го пък това! А, тук има някаква пукнатина. Тя ще ми бъде благодарна, че съм й казал. — Втори предмет се озова в друга от кесиите му. — А тази съдинка за масло какво прави тук? Сигурен съм, че Тика я държи в килера. По-добре да я върна на правилното й място. — Съдинката за масло потъна в трета кесия.

В това време Тас достигна до затворената врата. Той завъртя дръжката, с благодарност установи, че тя не е заключена и влезе вътре.