Ким Робинсън - Зеленият Марс

— Да. Това означава, че е необходимо по-тясно сътрудничество с правителството. Брутният национален продукт (БНП) на „Праксис“ е много по-голям от този на повечето държави. Всичко, от което се нуждаем, е да открием страни с малък БНП и лош ИБД.

— ИБД ли? — попита Арт.

— Индекс на бъдещето на държавата. Алтернативата на БНП като единица за измерване, вземащ предвид дългът на държавата, политическата стабилност, околната среда, здравето и всичко от този род. Много полезен начин за проверка на стойностите на БНП. Помага да се маркират държавите, които биха могли да използват помощта ни. Щом разберем, отиваме и им предлагаме солидни инвестиции, плюс политически съвети, охрана, сигурност — каквото пожелаят. В замяна ние поемаме грижата за тяхната био-инфраструктура. Също така получаваме достъп до труда им. Това е очевидно партньорство. Мисля, че там е нашето бъдеще.

— А ние за какво сме? — попита Сам, като посочи групата.

Форт ги огледа един по един.

— На всеки от вас ще възложа различна задача. Ще ви помоля да бъдете дискретни. При всички положения ще си тръгнете оттук поединично и ще отидете на различни места. Ще вършите дипломатическа работа като свръзки на „Праксис“, а освен това и по някаква друга специфична работа, свързана с инвестирането в био-инфраструктурите. Ще ви обясня подробностите на четири очи. А сега нека да обядваме, въпреки че е още малко рано, и след това ще се срещна с вас един по един.

„Дипломатическа работа!“ — записа Арт в лектерна си.

Той прекара следобеда в скитане из градините и разглеждане на шпалирите от ябълкови дървета.

Слънцето почти беше залязло и вече бе готов да се връща в стаята си, когато по централната алея се появи Форт.

— А, ето ви и вас — каза той. — Нека да слезем долу при дъба.

Седнаха до набраздения ствол на огромното дърво. Слънцето прорязваше ниските облаци и обагряше всичко с цвят на рози.

— Живеете на чудесно място — подхвърли Арт.

Форт с нищо не показа, че го е чул. Той гледаше нагоре към осветените облаци, които горяха над главите им. След няколкоминутно съзерцание каза:

— Искам от вас да спечелите Марс.

— Да спечеля Марс — повтори Арт.

— Да. В смисъла, за който говорих тази сутрин. Бъдещето принадлежи на партньорството между нациите и транснационалните компании. Днес трябва да имаме по-голям контрол върху инвестициите си. Така направихме в Шри Ланка и постигнахме толкова голям успех, че сега всички останали започнаха да ни копират и да „набират“ държави с проблеми.

— Само че Марс не е държава.

— Да, но е с проблеми. Когато се повреди първият елеватор, икономиката му бе сериозно разклатена. Доста неща ще се случат там. А аз искам „Праксис“ да бъде на гребена на вълната. Естествено, останалите големи инвеститори също си търсят удобни местенца. Тръгне ли новият елеватор, битката ще стане още по-оспорвана.

— Кой е собственикът на елеватора?

— Консорциум, оглавяван от „Субараши“.

— А това не е ли проблем?

— Е, в известен смисъл — да. Ала те не разбират какво богатство е Марс. Мислят за него само като за нов източник на метали и изобщо не виждат какви възможности крие.

— Възможности за…

— За развитие! Марс не е само един празен свят, Рандълф. От икономическа гледна точка той е несъществуващ свят. Разбираш ли, неговата био-инфраструктура трябва тепърва да бъде изградена. Искам да кажа, че човек просто може да извлече металите от Марс и да си обере крушите — всъщност, „Субараши“ и останалите изглежда възнамеряват да направят именно това. Да се отнесат с него като с един голям астероид. Което е глупаво, понеже стойността му като евентуално място за операции — като планета, така да се каже — далеч надминава стойността на металите, съдържащи се в него. Всичките му метали струват към двадесет трилиона долара, но стойността на един тераформиран Марс е някъде към двеста трилиона долара. Това е около една трета от Брутната световна стойност и дори не се приближава до реалността. Не, Марс е био-инфраструктурна инвестиция, точно както казах. И то точно от този вид, който „Праксис“ търси.

— Но „да спечеля Марс“… За какво всъщност говорим?

— За подземния свят.

— Подземният свят!

Форт го остави да обмисли казаното. Телевизията, таблоидите и мрежите бяха пълни с приказки за оцелелите от 2061 година, които живеели в подземни убежища в дивото южно полукълбо, водени от Джон Буун и Хироко Ай. Според слуховете, техните тунели се простирали навсякъде, а те самите контактували с извънземни, мъртви знаменитости и с всички сегашни световни лидери. Арт впи поглед в Уилям Форт, световен лидер bona fide 6 6 Истински, неподправен, с добри намерения (лат.). — Б.пр. , шокиран от усещането, че във всички онези фантасмагории май все пак е имало частица истина.