Ким Робинсън - Зеленият Марс

Форт се вгледа в тях, все още демонстрирайки онова спокойствие на примат, което Арт бе забелязал още в началото.

— За нещастие — каза Форт, — повечето икономисти все още работят с икономическия модел на „празния свят“.

— Моделът на „пълния свят“ изглежда очевиден — обади се Сали. — Защо му е на който и да е икономист да го игнорира?

Форт сви рамене.

— Ние разбираме света посредством парадигмите. Преходът от „икономика на празния свят“ към „икономика на пълния свят“ — това е глобална смяна на парадигмите. Макс Планк веднъж бе казал, че една нова парадигма се установява не тогава, когато това удовлетворява опонентите й, а тогава, когато опонентите й умрат.

— А сега никой не е тръгнал да умира — допълни Арт.

Форт кимна.

— Геронтологичната терапия съхранява хората. И доста от тях вече са назначени на постоянна длъжност.

Сали изглеждаше отвратена.

— Но тогава те само трябва да се научат как да променят мисленето си, нали?

Форт се взря в нея.

— Точно това ще опитаме сега. Поне на теория. Искам от вас да изобретите стратегии на „икономиката на пълния свят“. Това е една игра, която играя. Ако бъдете така добри да включите лектерните си в масата, ще ви дам началните данни.

Всички се наведоха напред и се включиха към масата.

Първата игра, която Форт искаше да изиграят, изискваше оценяването максимума на способното да оцелее човешко население.

— Не зависи ли това от начина на живот? — попита Сам.

— Ще направим всички възможни предположения.

И не се шегуваше. Сценариите, над които работеха, варираха от такива, в които всеки акър годен за използване терен на Земята бе заселен с максимум ефективност, до такива, включващи връщане към лова и земеделието; от универсално потребление до универсални диети.

Отне им доста време — преди обед и целия следобед. Вариантите доставяха удоволствие на Арт и те двамата с Ейми винаги приключваха доста преди останалите. Резултатите, които получаваха за максималното количество способно да оцелее население, варираха от сто милиона (моделът „безсмъртния тигър“, както го наричаше Форт) до тридесет милиарда (моделът „мравешка ферма“).

— Доста голям обхват — забеляза Сам.

Форт кимна и се взря в тях търпеливо.

— Но ако вземем предвид само моделите с най-реалистични условия — каза Арт, — обикновено се получават някъде между три и осем милиарда.

— А сега населението е около дванадесет милиарда. Така че няма да е пресилено, ако кажем, че сме си превишили лимита. И какво да правим тогава? Все пак и делата на компаниите ни трябва да вървят. Не можем просто да спрем бизнеса си заради това, че на Земята има прекалено много хора. „Икономиката на пълния свят“ не е краят на икономиката. Тя обикновено е край на стария вид бизнес. Искам „Праксис“ да поведе в променената ситуация. Така. Приливът е слаб и аз излизам отново. Вие сте добре дошли, ако пожелаете да се присъедините към мен. Утре ще играем една игра, наречена „Препълване“.

С тези думи той излезе и ги остави сами.

Следващите дни по нищо не се различаваха от първия. Сядаха в стаята за конференции, Форт обикаляше около тях и говореше цяла сутрин — понякога свързано, понякога — не. Веднъж им предложи игра, която решаваше проблема на „пълния свят“ посредством връщане към „празния свят“. Те трябваше да допуснат появата на епидемия, причиняваща смъртта на всички, които не са се подложили на геронтологична терапия.

Групата се втренчи в лектерните си. Бяха направо смаяни. Елизабет заяви, че няма да участва в подобна ужасна игра, основаваща се на толкова чудовищна идея.

— Да, идеята е чудовищна — съгласи се Форт. — Но това съвсем не я прави невъзможна. Виждате ли, подочул съм това-онова. Разговори на съответните нива. Между ръководствата на големите транснационални компании, например, се водят дискусии. Спорове. Човек може да чуе какви ли не идеи, и то поднесени доста сериозно, включително и тази. Обикновено всички ги заклеймяват, след това сменят темата. Само дето никой не отрича, че са технически осъществими. И май някои хора започват да си мислят, че това е начин за разрешаване на иначе неразрешими проблеми.

Групата невесело се замисли над това. Форт разсеяно гледаше океана.

— Ето къде е фундаменталният проблем на рязкото спадане — каза той замислено. — Веднъж започнеш ли, трудно ти е да набележиш точка, в която всичко ще спре. Нека продължим обаче.

Което и направиха, само че с малко намалено темпо. Играха на „Намаляване на населението“. Всеки изчакваше реда си, ставаше „Император на света“ (предложение на Форт) и накратко набелязваше своята програма.