Ким Робинсън - Зеленият Марс

Разгледан отблизо, Форт бе един странно изглеждащ възрастен човек. Лицето му бе набръчкано сякаш от хилядолетна древност, но изражението му бе постоянно ведро и отсъстващо. Шимпанзе, помисли си Арт. Шимпанзе, което в миналото е било лабораторен експеримент, а сега се е посветило на изучаването на дзенбудизма. Или просто много стар, обрулен от времето сърфист, плешив, с кръгло лице и чип нос.

— Един от показателите — заговори той, — за измерване колко изпълнен е светът с хора и с техните дейности, е процентният сбор на мрежовия продукт на фотосинтезата.

Сам и Макс кимнаха, сякаш това начало на делова среща бе за тях нещо напълно обичайно.

— Мога ли да си водя бележки? — попита Арт.

— Заповядайте. — Форт посочи с жест масичката за кафе в средата на квадрата, образуван от четирите дивана, която бе отрупана с хартия и лектерни. После стана и започна да се разхожда в кръг около диваните, като сменяше посоката след всеки няколко изречения. — Сега използваме около 80% от първичния мрежов продукт на установената на сушата фотосинтеза — продължи той. — Вероятно едва ли ще бъде възможно да достигнем всичките 100%, а капацитетът ни на дългосрочно транспортиране е оценен на 30%, така че, както казват някои, доста сме надвишили лимита си. Ние ликвидираме природния си капитал така, сякаш е за еднократна употреба и се приближаваме все повече към изтощаването на обикновените единици капитал — нефт, дървен материал, почва, метали, прясна вода, риба, животни. Това затруднява продължителната икономическа експанзия.

„Трудно! — записа Арт. — Продължителна?“

— Трябва да продължим — каза Форт, като хвърли пронизващ поглед към Арт. Той дискретно закри лектерна с ръка. — Продължителната експанзия е една от фундаменталните догми на икономиката. Следователно е едно от фундаменталните неща в цялата вселена. Защото всичко е икономика. Физиката — това е космическа икономика, биологията — клетъчна икономика, хуманитарните науки са социална икономика, психологията е мозъчна икономика и така нататък.

Слушателите му кимнаха нещастно.

— Така че — не спираше Форт, — всичко се разширява. Само че това не може да се случи в разрез със закона за съхранението на първичната енергия. Колкото и ефективно да е производството ви, не можете да получите повече енергия, отколкото сте изразходвали.

Арт записа: „Разход по-малко от приход — всичко икономика — природен капитал — масов преразход“.

— Ето затова тук, в „Праксис“, група хора работи над нещо, което наричаме „икономика на пълния свят“. Сега капиталът, произведен от човека, и природният капитал не са взаимозаменяеми. По-просто казано, не можеш да замениш дъскорезниците с гори, така че да имаш повече от едните и по-малко от вторите. Ако строиш къща, можеш да направиш някоя шашарма с броя на дърводелците и дървосекачите, което значи, че те са взаимозаменяеми, но не можеш да я построиш с наполовина по-малко дървен материал, колкото и дървосекачи и дърводелци да имаш. Само опитай и ще имаш като резултат къща от въздух. Ето това е начинът, по който живеем днес.

Арт поклати глава и погледна към екрана на лектерна си, където бе записал: „Ресурси и капитал невзаимозаменяеми — дърводелци/дървосекачи — къща от въздух“.

— Простете — обади се Сам, — природен капитал ли казахте?

Форт се извърна рязко и го погледна.

— Да. И какво от това?

— Ами, мислех си, че капиталът по правило се произвежда от хората. Изработената същност на продукцията — така ни учеха да го определяме.

— Да, така е. Но в капиталистическия свят думата „капитал“ придобива все нови и нови значения. Например хората говорят за човешки капитал. Той представлява това, което работникът събира в себе си като опит по време на образованието си и след това — по време на работа. Човешкият капитал се различава от класическия тип капитал по това, че не може да бъде получен по наследство.

— Но щом всичко е един или друг вид капитал — обади се Ейми, — то тогава е ясно защо хората си мислят, че отделните видове са взаимозаменяеми. Ако усъвършенствате капитала, произведен от човека, за да използвате по-малко природен капитал, това не е ли замяна?

Форт поклати глава.

— Това е ефективност. Капиталът е количеството разход, а ефективността е съотношението приход/разход. Колкото и ефективен да е капиталът, все пак човек не може да произведе от нищо нещо.

— Новите енергийни източници… — предположи Макс.

— Това да, но не можем да произвеждаме почва от електричество. Ядрената енергия и самовъзпроизвеждащите се машини ни дадоха огромно количество енергия, но е необходимо да притежаваме основните единици капитал, за да приложим върху тях тази енергия. И точно тук се сблъскваме с един лимит, който не може да бъде преодолян посредством замени.