Ким Робинсън - Зеленият Марс

Когато дойде редът на Арт, той заяви:

— Бих дал на всеки жив човек рождено право да бъде родител на 3/4 дете.

Всички, включително и Форт, се засмяха. Но Арт настоя. Той обясни, че така всяка родителска двойка ще има право да роди дете и половина. След като родят едно, ще могат да избират — или да продадат правата върху половинката на някое друго семейство, или да купят от друга двойка това право и да си родят второ дете. Социалните последствия биха били изцяло положителни — хората, които искат да имат дете „извън нормата“, щяха да бъдат принуждавани да направят известна жертва за него, а тези, които не желаят, биха получили приход, за да се грижат добре за първото. Щом населението намалее достатъчно, Императорът на света би могъл да реши да промени рожденото право на едно дете на семейство, което би довело до по-устойчиво демографско положение. Лимитът от 3/4 би могъл да бъде ефективен доста време при наличието на геронтологична терапия.

Арт приключи с набелязването на основните идеи от плана си и погледна останалите. Всички го наблюдаваха втренчено.

— Три четвърти дете — каза Форт с усмивка. Всички се засмяха. — Всъщност това ми харесва. — Смехът спря. — Би утвърдило стойността на човешкия живот на открития пазар. Да видим сега ще можем ли да изчислим каква би трябвало да бъде цената на 3/4 дете. Сигурен съм, че веднага биха се появили спекуланти, борсови посредници и целият останал пазарен апарат.

Така че до края на деня си играха на „3/4 дете“, разглеждайки всички варианти чак до стоковите борси и сюжетите за сапунени опери. Когато свършиха, Форт ги покани на барбекю на плажа.

Ядоха хот-дог и пиха бира. Бе паднал сивкав здрач и вечерният бриз беше студен и солен. Големият оранжев пламък танцуваше по вятъра и светлините и сенките примигваха и танцуваха около маймуноподобния образ на Форт.

Той седна сред седмината си гости, взря се във въглените и отново заговори.

— Не можете да накарате хората насила да вършат нещо. Това е въпрос на промяна в самите нас и от самите нас. Тогава се научаваме да виждаме и да избираме. В екологията има „принцип на основаването“. Населението на един остров води началото си от малка група заселници, затова фракцията гени на родителската популация е ограничена. Това е първа стъпка към развиването на нови видове. А сега по мое мнение се нуждаем изключително от нови човешки видове — в икономически смисъл, разбира се. „Праксис“ в същността си е един малък остров. Начинът, по който сме я структурирали, е своего рода генно инженерство, с помощта на което ние развиваме наличните ни гени. Не сме длъжни да се съобразяваме съвсем точно с правилата, каквито са те сега. Можем да създадем нови човешки видове. Само че не феодални. Имаме обща собственост, възможност да вземаме решения, политика на конструктивни действия и така нататък. Ние работим, за да създадем една обща държава, подобна на онази в Болоня. Това е своего рода демократичен комунистически остров, който игнорира капитализма около себе си и изгражда един по-добър начин на живот. Мислите ли, че такъв тип демокрация е възможен? Трябва да поиграем на това някой от следобедите.

— Както заповядате — отбеляза Сам. Форт му хвърли остър поглед.

На следващата сутрин Форт по обичайния си начин обикаляше около тях в залата за конференции.

— Новите възможности за растеж вече не са в растежа.

Сам и Макс си размениха по един кратък поглед.

— Ето към какво води този начин на мислене на „пълния свят“. Така че ние трябва да открием новите не-растящи пазари на растежа и да се влеем в тях. Сигурно си спомняте, че природният капитал се дели на продаваем и непродаваем. Непродаваемият капитал е субстратът, от който произлиза всичкият продаваем капитал. Ако вземем предвид неговата рядкост и всички изгоди, които предлага, то би могло да се получи нещо в съответствие със стандартната теория на търсенето и предлагането и цената му да се определи като безкрайна. А аз се интересувам от всичко, което на теория има безкрайна цена. Това си е очевидна инвестиция. В същността си това е инфраструктурна инвестиция, но на почти първично биофизично ниво. Инфра-инфраструктура, така да се каже. Или био-инфраструктура. Искам „Праксис“ да започне именно оттам. Да получим и да изградим наново био-инфраструктури, изтощени до крайност. Инвестицията е дългосрочна, но печалбите ще бъдат фантастични.

— Повечето био-инфраструктури не са ли обществена собственост? — попита Арт.