Ким Робинсън - Зеленият Марс

— Съществува ли наистина?

Форт кимна.

— Съществува. Не контактувам пряко с тях, както сам разбирате, и знам колко неприятно е това. Но съм сигурен, че няколко души от Първата стотица са все още живи. Нали сте запознат с теориите на Танеев/Токарьова? Е, тези двамата, плюс Урсула Кол и целият биомедицински екип живеели в Ахерон Фин, северната част на Олимпус Монс. По време на войната цялото оборудване било унищожено, но не открили нито едно тяло. И така преди около шест години организирах един екип на „Праксис“, който трябваше да възстанови апаратурата и всичко останало. Щом приключихме с работата, нарекохме мястото Институт „Ахерон“ и го оставихме празно. Всичко там е наред и е напълно готово, но на практика нищо не се случва, с изключение на някоя малка годишна конференции по еко-икономика. Миналата година, когато конференцията свършила, един от чистачите намерил няколко листа хартия, останали в касетата на факса. Коментари на един от представените доклади. Без подпис, без цитиран източник. Но имаше едно-две места, които ме карат да бъда сигурен, че това е било написано от Танеев, Токарьова или някой, който е много добре запознат с работата им. Мисля, че беше нещо от рода на „здрасти“ от тяхна страна.

„Доста малко здрасти“, помисли си Арт. Но Форт сякаш прочете мислите му.

— Току-що получих и друго, още по-голямо „здрасти“. Не знам от кого. Те са много предпазливи. Но съществуват.

Арт преглътна. Новините — ако бяха истина — бяха направо зашеметяващи.

— И значи вие искате…

— Искам от вас да отидете на Марс. Имаме един проект, който ще ви послужи за прикритие: разработване на полезните остатъци от една секция на падналия кабел на елеватора. Но докато вършите това, аз ще направя всичко възможно да ви срещна с човека, който се свърза с мен. Няма да ви се налага да предприемате нищо. Те ще са тези, които ще направят първия ход и ще ви поемат. Но по-добре в началото не им позволявайте да разберат какво точно се опитвате да направите. Искам да отидете там и да им въздействате. Открийте кои са, колко мащабно действат и какво искат. И как бихме могли да се споразумеем.

— Значи ще бъда един вид…

— Един вид дипломат.

— Щях да кажа един вид шпионин.

Форт сви рамене.

— Този проект трябва да остане в тайна. Контактувам с повече от шефовете на транснационалните компании. Те са доста изплашени. Ако възприемат нещо като заплаха за сегашното статукво, често го атакуват и то доста брутално. Дори някои от тях вече смятат „Праксис“ за такава заплаха. Така че засега това е нашето скрито оръжие и тази инвестиция на Марс трябва да бъде част от него. Присъедините ли се към нас, вие се присъединявате към скритите резерви на „Праксис“. Мислите ли, че ще се справите?

— Не знам.

Форт се засмя.

— Ето затова ви избрах за тази мисия, Рандълф. Изглеждате обикновен.

„Аз съм си обикновен“, за малко да изтърси Арт, но си прехапа езика навреме. Вместо това попита:

— Защо точно аз?

Форт го погледна внимателно.

— Когато купуваме нова компания, изчитаме досиетата на служителите й. Четох твоето. Мисля, че имаш качества на дипломат.

Арт се замисли. Естествено, трябваше да се ходи до Марс, а след това и в някакъв невидим свят, за който никой не знаеше нищо. А това може би беше по-добре. Някои хора не биха сметнали подобна оферта за привлекателна. Но някои по-незаети, които може би си търсеха нова работа и може би имаха дипломатически заложби…

А това наистина бе нещо от рода на интервю за работа. И то за работа, която той дори не знаеше, че съществува. Усвоител на Марс. Шеф на усвояването. Къртица на повърхността на Марс. Шпионин в дома на Арес. Посланик в подземния марсиански свят. Посланик на Марс. О, Боже, помисли си той…

— Е, какво ще кажеш?

— Приемам — каза Арт.

Корабът, на който се намираше Арт — „Ганеш“ — беше доста бедняшки, а и изглеждаше много по-малък, отколкото човек си представяше, гледайки историческите програми за „Арес“. Но Първата стотица бяха живели в пространство, приблизително пет пъти по-голямо от това на гравитационния пръстен на „Ганеш“, а „Ганеш“ превозваше 500 пътници.

Продължителността на полета обаче беше само три месеца. Така че Арт се настани удобно и гледаше постоянно телевизия, като обръщаше главно внимание на документалните филми за Марс. Изгледа и прочутите видеозаписи на дебатите Ръсел-Клейборн, а през нощта сънува, че безуспешно спори с Ан Клейборн, която, също като по филмите, приличаше на жената на фермера в „Американска готика“, само че по-сурова и изпита.