Винс Флин - Врагът сред нас

— Горе-долу толкова. — Колоната забави скорост и приближи първия контролно-пропускателен пункт на една пресечка преди Държавния департамент. Хората по сигурността от ЦРУ се бяха обадили предварително да предупредят за визитата. Бариерите бяха прибрани и охраната им махна да продължат. — Даваш ли си сметка, че ще проведе разследване, за да разбере кой е източникът ти?

— Още по-добре. Така поне за известно време няма да ми виси на главата. Казах му да си трае и да предаде на хората от правителството да отричат всичко.

— Нали не си му разкрил плана си?

— Не, разбира се.

— Слава Богу. — Колоната мина бързо през КПП-то и се насочи към главния вход. — Нещо друго?

— Не. Нашият човек в Мосул е подготвил всичко. Щом свърша със срещата, ще ти се обадя.

— Благодаря. — Кенеди затвори слушалката и зачака да отворят вратата. На пръв поглед беше малко прекалено, но такава беше практиката на личната й охрана. Първо оглеждаха и проверяваха мястото за евентуални заплахи и чак тогава й разрешаваха да напусне укритието на бронирания Събърбан. Вратата се отвори след пет секунди. Кенеди слезе от колата и, придружена от охранителите, се качи по стълбите и влезе в сградата. Служителят, който ги посрещна, ги съпроводи до чакащия асансьор.

Уика я чакаше в обширния си кабинет. Докато по външен вид сградата „Хари Труман“ дори не би влязла в списъка на шедьоврите на американската архитектура, кабинетът на държавния секретар наистина беше впечатляващ. Интериорът сякаш беше пренесен от някоя френска вила от осемнайсети век. Мебелировката, килимите, позлатените тавани и камината от алабастър излъчваха богатство и престиж.

Държавният секретар я погледна иззад очилата в рогова рамка на върха на носа й. Късата й коса беше боядисана на кичури и подрязана на етажи. Тя избута стола си назад и стана.

— Благодаря, че дойде, Айрини.

— Удоволствието е мое, Съни.

— Ще пиеш ли нещо?

— Не, благодаря ти.

Уика отиде до малък мокър бар и извади оттам две чаши за кафе. Постави ги на барчето, извади от шкафа бренди „Хенеси“ и наля в тях, след което се върна с двете чаши при бюрото.

— Като гледам, едно малко няма да ти се отрази зле — каза Уика и подаде едната чаша на Кенеди.

Айрини се усмихна.

— Много красиви сервизи имаш тук.

— Това място е пълно с трезвеници. Не е като в добрите стари времена.

Кенеди вдигна чашата си.

— За добрите стари времена.

Уика вдигна нейната и се чукнаха.

— Макар че в миналото едва ли щяха да ни позволят да стигнем по-високо от секретарска позиция.

— Вярно е.

— Е, майната им на старите времена. — Уика посочи към камината и двата стола до нея. — Днес прочетох във вестника, че Стю Гарет се е удавил, докато бил на почивка в Централна Америка.

— В Коста Рика — уточни Кенеди.

Уика зае стола отдясно на камината и изгледа изпитателно Кенеди за секунда. Накрая отвърна:

— Този човек беше голяма напаст.

Айрини стисна устни, докато обмисляше какво да отговори. Имаше чувството, че Уика знаеше повече, отколкото показваше наяве.

— Много му се удаваше да вбесява хората.

— Определено. — Уика отпи от брендито и добави: — Чух, че утре сутринта заминаваш за Ирак?

— Да.

— Пази се.

— Винаги го правя.

— Този път бъди изключително внимателна и предпазлива. Нямам доверие на иранците.

Кенеди вдигна чашата към устата си, но не отпи.

— Намирам Ашани за доста разумен човек.

— Не го познавам, но не той ме притеснява. Най-много ме плаши Аматула. — Уика отново отпи. — Защо тия всички побъркани диктатори са ниски и дребни на ръст?

— Случайно съвпадение. — Кенеди отпи от нейната чаша. — Садам беше висок над метър и осемдесет.

— Ами Хитлер? Да е бил най-много метър и шейсет и пет.

— Да, вероятно си права.

— Пол Пот, Ким Чен Ир, Мао Цзе Дун.

— А Сталин? Не мисля, че е бил нисък.

— Е… както и да е. Нямам доверие на Аматула. Просто бъди нащрек, докато си там. Особено след като изиграя малкия си спектакъл днес в Ню Йорк. Няма да им се понрави подобно унижение.

— Няма, но аз ще отида да им предложа мир.

— Не забравяй, че хора като Аматула не искат мир. На него му трябваме като враг, за да се задържи на власт.

— Така е и затова аз ще отида там, а не ти. Посещението ми е неофициално. И контактите ни ще са неофициални, поне докато не се съгласят да озаптят „Хизбула“.

— Не казвам, че не одобрявам плана. Дори напротив. Само те съветвам да бъдеш по-внимателна и предпазлива.