Винс Флин - Врагът сред нас

Ашани знаеше какво да направи. Трябваше да придърпа настрана Наджар и да се опита поне на него да му вдъхне малко разум преди да се е стигнало до възмездието на американците и израелците. Той отново хвърли поглед към вратата и прошепна на Джалали:

— Изкарай ме оттук.

Директорът на ЦРУ погледна замислено през силно затъмненото стъкло на прозореца на бронирания Шевролет Събърбан. Сградите, пешеходците и оголените дървета пробягваха пред нея като пуснат на бързо превъртане филм. Тя едвам се държеше на крака, а беше само четири следобед. Колите на усилената й лична охрана си пробиваха път през вече натоварения уличен трафик, за да я закарат в Държавния департамент. Държавният секретар Уика беше поискала да се срещне неофициално с нея, за да й помогне да се подготви за речта си в ООН. Кенеди за първи път участваше в подобно нещо. Пресилено би било да се каже, че предишният държавен секретар не харесваше ЦРУ, по-скоро другите го пазеха да не влиза в тесни контакти с Ленгли. Което не беше необичайно. Дори само споменаването на ЦРУ караше някои хора да се изнервят, да не говорим за контакти с представители на Управлението. Държаха се така, сякаш пред тях беше заразно болен. Печално известната американска разузнавателна агенция често беше изкарвана като образа на злото. На Кенеди й се беше налагало да се разправя с политици, които открито мразеха ЦРУ, като някои от тях стигаха до там да й казват, че Управлението трябва да се разпусне, а всичките му служители да бъдат тикнати зад решетките. Айрини подминаваше тези случаи на нападки на крайно левите, които си въобразяваха, че на света ще настъпи мир и благодат, ако Америка започне да играе чисто.

За щастие държавният секретар Уика не споделяше подобни мнения. Политик с либерални възгледи, тя беше пропътувала целия свят и разбираше както човешката природа, така и сложните аспекти на отделните култури. Вдовица и майка на пет синове и една дъщеря, още от първия ден на този й пост тя не спираше да критикува президента за сексизъм. Не сексизъм в администрацията, нито като цяло в страната. Уика беше убедена, че за да победят във войната срещу тероризма, трябва да включат и жените пълноценно в нея. Докато мюсюлманската екстремистка идеология се доминираше от фанатизирани мъже със средновековно мислене, надеждата за мир не беше голяма. Кенеди се беше присъединила към нея в усилията за издигане ролята на жените като една ключова политика на президента.

Колата рязко спря, макар че до „Фоги Ботъм“ имаше още километър и половина. Тя понечи да попита шофьора каква е причината, но видя, че кръстовището беше блокирано от друга колона седани и микробуси. След като Иран вдигна шум и заплаши с отмъщение, Министерството на вътрешната сигурност препоръча да бъде усилена личната охрана на всички ключови фигури от администрацията.

Шефът на охраната на Кенеди вече беше взел необходимите мерки, макар и самата тя да смяташе, че решението е взето прибързано. Движението във Вашингтон и околността беше едно от най-натоварените в страната и всичките тези кортежи само усложняваха положението.

Тъкмо кръстовището се освободи и звънна телефонът. На миниатюрния дисплей се изписа номера на Ленгли. Тя вдигна черната слушалка.

— Ало?

— Мич е на телефона — обади се една от трите асистентки на Айрини.

— Свържи ме.

Последва звука на превключване и в слушалката зазвуча гласът на Рап:

— Айрини?

— Да.

— Тъкмо приключих първия етап от пътуването.

— В самолета ли си сега?

— Нямаше да говоря с теб, ако бях на земята.

— Как мина?

— Този тип е невероятен. Дори се опита да обвини нас.

Кенеди въздъхна. В подобни моменти се питаше дали Бен Фридман наистина беше техен съюзник.

— Какво каза?

— Намекна, че забелязаният самолет бил наш.

— Ти какво му отговори?

— Казах му, че по това време във въздуха не е имало никакви самолети. Нито техни, нито наши. Тогава видях как физиономията на грозната му мутра се промени. Започна да нервничи и да шикалкави. Особено след като му обясних подробно как е бил взривен обектът в действителност.

— Как реагира той?

— Притесни се… попита ме кой ми е казал.

— И?

— Отвърнах, че имам източник в правителството им.

— Но нямаш — каза Кенеди и се усмихна.

— Точно така. Този негодник има повече шпиони в Америка, отколкото всички останали държави взети заедно. А ние какво правим? Миналата година им дадохме пет милиарда долара помощ.