Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

Това си беше истина: нормалната форма на Нериан представляваше синьо-черен торс, три проницателни очи на произволни места и множество крайници като на паяк. Добре де, този вид бе просто въпрос на вкус, но беше много по-достоен от Дженкинс .

Някъде дълбоко в тези очи мярнах страховитите сили на Другото място, които се въртяха ли, въртяха. Не можех да не се питам колко ли дълго това смъртно тяло щеше да издържи на напрежението от този обитател.

Бивша провинция в Югозападна Либия. — Бел.прев.

Град в Северна Етиопия, столица на древно царство между VII и I в. пр.Хр. — Бел.прев.

Регион в Западна Саудитска Арабия. — Бел.прев.

И двамата се стремяхме да звучим рязко, агресивно, гръмогласно. Нито един от нас не успя. Той издаде звук, който обикновено се свързва с прилепите и свирките за кучета, докато моят пък чуруликаше като на някоя стара мома, която иска сандвич с краставички заедно с чая си.

Всъщност бяха изминали двеста години. Един мой господар, чех, беше предразположен към напълняване. Постоянно го критикувах за лошата форма и така, лека-полека у него се натрупа бясно желание да ми докаже обратното. Една нощ го предизвиках да си докосне пръстите на краката, докато беше в пентаграмата. Справи се юнашки, но успя да изнесе задника си над ръба на кръга, позволявайки ми да пречупя оковите. И така, той определено беше малко дебел , но все пак бе доста вкусен.

Това не продължи дълго, разбира се. — О, Бартимеус, можеш ли само да напоиш плодородния район? — Можеш ли да отклониш река Ефрат тук и тук ! — Виж, така и така си почнал, имаш ли нещо против да засееш няколко милиона житни семена по поречието? Благодаря. — Дори не ми дадоха инструменти. Докато се върнах в Ур, вече не преливах от ентусиазъм. О, не. Страшно ме болеше гърбът.

Повярвайте ми, знам всичко за акустиката на бутилките. Прекарах по-голямата част от шести век в стар буркан от сусамово масло, затапен с восък, поклащащ се из Червено море. Никой не чу виковете ми. Накрая един стар рибар ме освободи, а аз бях толкова отчаян, че бях готов да му изпълня няколко желания. Изригнах във формата на димящ гигант, метнах няколко светкавици и се наведох да го питам какво ще желае. Горкото старо момче бе умряло от сърдечен удар. Тук би трябвало да има поука, но кълна се в живота си, не мога да я видя.

Логично чувство от негова гледна точка. Той беше погълнал мен — едно същество от огън и въздух.

Нищо не се променя. Нефертити постоянно го правеше с Ахенатон, като се промъкваше до него, докато изчисляваше реколтата и го питаше как изглежда с хубавата си нова шапка. Той така и не се научи.

Употребата на подобен предмет е като да развинтваш капачката на бутилка кола. Не. Може би е малко по-вълнуващо: представете си първо да разтръскате бутилката. После бавно, бавно развъртате капачката… Тайната е да я развъртите достатъчно, за да чуете леко съскане . След това магьосникът може да насочи тази сила накъдето си пожелае. Завъртате прекалено много или прекалено бързо и ръцете ви стават лепкави. И като говорим за това — сред забележителните сгради, разрушени от небрежната употреба на талисмани са: Александрийската библиотека и фарът на остров Фарос, висящите градини на Вавилон, цитаделата на Велико Зимбабве и подводният дворец на Кос.

На робите и военнопленниците се даваше по един нож и ги пращаха на голямата римска арена да се бият с пленените джинове. Римският елит направо обожаваше комичните преследвания и всичките весели методи на убийствата.

За пръв път срещнах Нериан в Африка по време на кампаниите на Сципион. Любимото й представяне беше във вид на гъвкава кючекиня, която съблазняваше…

Е, поне за мен , понеже бях затворен на безопасно място. Може би Натаниел получи няколко ненужни ожулвания, като например, когато тръгна надясно, докато аз сочех наляво и Жезълът го цапна по носа; или когато стреля с Жезъла по време на един суперголям скок и бяхме пометени настрани в един храст. Или пък при онзи дребен инцидент при езерото, когато той толкова се ядоса (бяхме под водата за някакви си мизерни четири или пет секунди, а и да си го кажем направо, водораслите не са навредили на никого). Но като цяло успявахме да избегнем самонаранявания.