Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

Тъй като идваше от един сравнително по-стар джин като Факарл, този смях бе странно обезпокоителен. Ние, висшите духове, естествено си имаме нашия си хумор, който използваме, за да компенсираме безкрайните години робство на Земята. Обикновено той попада в някаква категория — сух, язвителен или наблюдателен, постоянно черпещ вдъхновение от слабите места на магьосниците. Нямаме склонността да изпадаме в истерии — просто не се прави така. (Не говоря за дяволчетата, разбира се, което рядко стигат до нещо повече от един забавен фарс.) При това положение имаше нещо странно невъздържано в радостта на Факарл, нещо прекалено лично .

Това си беше вярно — още от царските кухни на Ниневия. Около 700 г. пр.Хр., бях изпратен там от вавилонските магьосници на дипломатическа мисия — трябваше да пробутам арсеник в храната на Сенахериб по време на банкет. За нещастие Факарл служеше на асирийския цар — пазеше го от наемни убийци. Той възрази срещу вкусния ми сладкиш с телешка мазнина и ме погна из залата. След като организирахме най-голямата битка с храна в историята, аз го съборих с една добре прицелена бедрена кост и си осигурих бягството. Оттогава отношенията ни като цяло се влошаваха.

Лондонски диалект. — Бел.ред.

В нея успешно унищожихме основния пиратски форт и освободихме стотина пленници. Битката бе паметна най-вече с това, че се бих сам срещу един огнен африт над два потъващи кораба. Гонехме се напред-назад сред горящите гребла и се прикривахме зад такелажа като използвахме парчета от счупените мачти. Накрая, с един щастлив удар, му разбих главата и го гледах как потъва, все още тлеещ, в жълтеникавозелените дълбини.

Един червенокож индивид сред тях беше забележителен. След като вся всеобщ смут, Джабор най-после бе изваден от играта, когато го примамих във верига пясъчни пещери и сринах тавана на тунела отгоре му.

Египетски мир, де. Все още си имаше купища изнасилвания, грабежи и убийства, но този път извършвани от нас, а не срещу нас. Така че всичко беше наред.

Анкх: вид амулет, във формата на буквата Т, с примка отгоре. Символ на живота. По времето на фараоните в Египет, когато магията беше много разпространена, много такива анкхи съдържаха затворени същества и бяха силни защитници. По времето на Птолемей, те вече бяха само символични. Но желязото, също като среброто, отблъсква джиновете.

Тоест Бартимеус. Реших, че може да сте забравили. От учтивост Птолемей никога не го използваше.

Който и да е друг отдавнашен враг би бил малко по-добре от този.

Това, че беше с Кити Джоунс, ме изуми. Не масата. Въпреки че беше лъсната много добре.

Митологична птица с огромни размери и сила. — Бел.прев.

Е, добре де! Ами ето какво. Както може би съм споменавал един-два пъти преди, съществуват пет основни нива на духовете: дяволчета (достойни за порицание), фолиоти (достойни за пренебрежение), джинове (очарователен клас, в който има един или два истински скъпоценни камъни), африти (надценявани) и мариди (ужасно егоцентрични). Над тези нива съществуват по-силни създания със сенчеста природа, които се призовават много рядко или пък само се определят като вид. Нуда беше едно от тях и редките му появи на земята оставяха следи от кръв и нещастия. Само най-гадните режими го призоваваха: асирийците (в битката край Ниневия, когато Нуда погълна хиляда меди), Тимур Жестокия (при плячкосването на Делхи, при което Нуда натрупа главите на затворниците на петнайсетметрова купчина), ацтеките (чест ангажимент за Нуда; накрая той откри двусмислица в призоваването на Монтесума и като компенсация опустоши Теночтитлан и го остави беззащитен срещу испанците). С други думи той беше забележителен индивид, гладен и съвсем не настроен приятелски.

Забележете отсъствието на каквито и да било шеги, подигравки или сатирични нотки в тези изречения. Въпреки настоящото неразположение на Нуда, не се съмнявах, че може да ме изпари само с един поглед. Почувствах, че е най-добре да съм учтив.

Отношението му към нея изглеждаше… е, да го кажем така: трудно беше да кажеш кое е егоистичното в това отношение. Без съмнение имаше купища скрити цели и те можеха да се намерят, ако знаеш къде да ги търсиш.