Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

Със сигурност трябва да е било адски горещо. Леле, този беше железен.

Същността на бедния Тръклит представляваше оскъдно ядене. В друг случай бих се погнусил от него. Но сега времената бяха отчайващи и се нуждаех от всяка възможна енергия. Освен това малката свиня щеше да ме издаде.

Щеше да чака дълго. Трябваше да му взема още едно кафе.

Някои от красавиците бяха истински хора, но на по-високите нива забелязах две, които не бяха точно каквото изглеждаха: едната представляваше празна черупка, твърда отпред и куха отзад; другата беше един ухилен фолиот с покрити с бодли крайници, скрит зад магията си.

Зад голяма част от всичко това виждах ръката на Мандрейк — цялото това внимание към подробностите, съчетано с театралността, възприета от приятеля му, драматурга Мейкпийс. Една идеална комбинация от недодяланост и хитрост. Плененият „американски“ демон беше особено ефектен и без съмнение беше призован от някой от правителството специално за случая.

При такива обстоятелства трябва да се действа бързо, преди чисто и просто да бъдеш абсорбиран от другия. Слабите същества нямат никакъв шанс, ако бъдат погълнати от нещо по-силно и сега случаят щеше да е подобен.

Музиката към вид танц от XVI в. — Бел.прев.

Той твърдеше, че всяка връзка между двата свята си имала цел: работата на магьосниците и духовете била да работят за едно по-добро разбиране на тази цел. Сметнах това (любезно) за пълни глупости. Колкото и малко взаимодействие да имаше между нашите светове, то не беше нищо повече от едно жестоко умопомрачение (заробването на нас, джиновете), което трябваше да бъде прекратено колкото е възможно по-бързо. Спорът ни стана доста разгорещен и грубите вулгарности бяха избегнати единствено поради моята загриженост за риторичната чистота.

Арабите, които са доминирали в района на днешна Йордания от около 300 г. пр.Хр. до около 106 г., със столица град Петра. — Бел.прев.

Разрушен град в Судан, на р. Нил, столица на Древна Етиопия, разрушен около 350 г. пр.Хр. — Бел.прев.

Древна страна в Западна Азия, на Каспийско море, около III в. пр.Хр. — Бел.прев.

Тук се включваха старши свещеници, благородници от царството, другари по чашка от евтини кръчми, професионални борци, една брадата дама и едно джудже. Царският син беше преситен и беше готов да опита всичко, затова социалният му кръг беше обширен.

Една от тези истории беше изрисувана на пристанищната стена и представляваше забавна карикатура. Тя показваше царския син по гол задник, наведен върху една маса в библиотеката, а отзад няколко неизвестни демона го налагаха с царска сопа.

Древните фараони традиционно разчитаха на свещениците си за такива услуги, а гръцката династия не бе видяла причина да променя тази политика. Но, въпреки че в миналото талантливите индивиди отиваха в Египет, за да практикуват занаята и да позволят на Империята да увеличава силата си на гърба на ронещите сълзи джинове, тези времена отдавна бяха отминали.

Тук се промъкна малко египетски уличен жаргон. Бях сърдит, в края на краищата.

Или почти. Понякога прекалявах с извивките.

Облеклото й не ме интересуваше точно в този момент, но за тези от вас, които държат на подробностите, ето с какво беше облечена: носеше черна туника с панталон, много приятна, ако си падате по такива неща. Туниката откриваше шията й, по която нямаше бижута. Краката й бяха в големи бели маратонки. На колко ли години беше сега? По моя преценка на около осемнайсет. Никога не се бях сещал да я питам, а сега беше прекалено късно.

Не е много лесно да призовеш джин от четвърто ниво, понеже сме много взискателни и внимателни и постоянно се ослушваме за някакви дребни грешки в заклинанията. По тази причина, както и поради забележителния ми интелект и непреодолимо присъствие (то обикновено не включва миризма на прегорял хляб), магьосниците ни избягват, докато не натрупат достатъчно практика.

Да не говорим за двайсет и двата възможни отговора на всеки един от тях, за шестнайсетте хипотези и теореми, произтичащи от тях, за осемте абстрактни предположения и едно биквадратно уравнение, за двете аксиоми и един лимърик. Ето, това е истинска интелигентност, така да знаете.