Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

За господаря си говоря. Досетихте ли се?

Аз (фр.). — Бел.прев.

Технически погледнато, предполагам че бях с глава на лъвица , понеже нямах грива. Гривите винаги ги надценяват. Добре де, вършат работа ако позираш, но иначе пречат на периферното зрение и се сплъстяват от кръвта.

Беше прав, за съжаление. Ако ме беше атакувал с наказателна магия, може би щях да успея да я обърна срещу него (огромно предимство за мен беше това, че знаех рожденото му име), но нямах подобна защита срещу истинско копие, особено пък в настоящото ми немощно състояние.

Объркваща аналогия, но мисля, че схванахте идеята.

Знам, че пак звучи объркващо. Съжалявам.

Само за протокола — беше интересно жълтеникавобял. Като яйчен крем.

Технически термин: мярка за същност.

Последният път, когато аз използвах номера с този страховит вой беше, за да отвлека вниманието на гиганта Хумбаба в боровите гори, така че господарят ми Гилгамеш да може да пропълзи изотзад и да му пререже гърлото. Говорим за 2600 г. пр.Хр. И подейства единствено, защото Хумбаба беше с няколко шишарки по-нисък от ела.

Муамба беше вятърничава като пеперуда, Кормокодран — необщителен и брутален, а Аскобол и Ходж бяха непоносими, за съжаление, заради склонността им към сарказъм.

Яйчен крем: още един технически термин. Означава пълно рухване на същността, докато си на някое ниво на този свят. На Другото място, естествено, същността ни постоянно е в една вихрушка и не е необходимо да има каквато и да е форма.

Поне не и когато не мога да направя нищо по въпроса. Но рано или късно, когато си възвърнех цялата мощ, щях отново да се срещна с Ходж, Аскобол и Кормокодран. Тогава щях да си получа закъснялата отплата с цялата дива свирепост на ранена мечка. Успешното отмъщение изцяло зависи от правилно подбраното време.

Примерен диалог: — А, значи мислиш, че можеш, а? — Да, без проблем, приятелче! — Така ли? — Така! — И всичко това на фона на подвикванията на останалите, които се пляскаха по косматите хълбоци. Що се отнася до интелектуалния размах, разговорът беше нещо средно между дебатите в Древна Атина и тези в английския парламент.

Може би с изключение на Кормокодран, който все още съумяваше да наподобява юница, облечена от рога до копита в костюм.

Обиден и дебелашки коментар, но в него имаше известна доза истина. Не бях се разложил толкова, колкото когато бях жаба, но с всяка изминала минута силата ми и контролът над същността ми ставаха все по-слаби. Бях леко втечнен около панталоните.

С най-голямо удоволствие бих взел участие в боя. Наистина много бих искал. По принцип щях да съм в най-предните позиции на битката с тези подобни на сепии противници. Но точно тогава това не беше сред приоритетите ми. Имах прекалено малко ценна същност, за да я пилея.

Забавяха го най-вече раните му, но и скорошното му ядене едва ли помагаше. Наистина бе глътнал управителката без да я дъвче.

В разгорещени моменти ние, джиновете, понякога губим представа за езика, който използваме. Когато работим заедно на този свят, ние обикновено говорим езици, познати на всички ни, а не задължително най-масово използвания от цивилизацията език.

Фолиотите Фрисп и Полукс присъстваха, когато ме откриха. После се забавляваха като разказваха историята на познатите им дяволчета. Тъжен факт е, но и фолиотите, и дяволчетата бяха избити по различни начини само за една нощ: едно странно съвпадение, което доста ме изтощи.

Той не беше като стария Джабор, т.е. слабоумен и силен до неразрушимост. Не беше като мрачния Чуй, който рядко се нуждаеше дори да вдигне пръст срещу враговете си, толкова страховити и находчиви бяха думите му. Не, Факарл умееше всичко — имаше практически умения по оцеляване, притежаваше сила, достойна за уважение, имаше и хитрост. Що се отнася до настоящия момент, аз също смятах да приложа тези умения: като демонстрирам хитро уважението си към силата на Факарл, възнамерявах да избегна собственото си убийство.

Гарвановата ми маскировка представляваше тотема на едно племе, живеещо на границата между гора и равнина. Те ценяха прикритата тайнственост на птицата, интелигентността и коварството й. Наметалото се състоеше от пера от всяка една птица, живееща в онези райони. С тяхна помощ и с моята сила можех да се разхождам незабелязано навсякъде и да си общувам почтително с шамана на племето, който носеше подобен костюм, както и маска.