Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

Град на р. Нил в Южен Египет. — Бел.прев.

Поради слабостта ми, не можах да го хвърля оттатък тротоара. Ама жестът беше наистина дивашки.

Като част от опита си да усмири обикновените хора, Мандрейк бе започнал да разпространява серия булевардни памфлети, които разказваха героични истории за британските войници, биещи се в американската пустош. Обикновено заглавието беше Истински военни истории . Бяха онагледени с лоши илюстрации и претендираха, че са истински разкази за последните събития. Не е необходимо да споменавам, че американските магьосници бяха диви и жестоки и използваха най-черната магия и най-отвратителните демони. И обратното, ъгловатите британци винаги държаха на добрите маниери и честната игра и неизменно се измъкваха от затрудненията като импровизираха с подръчно направени оръжия от колове на огради, консервени кутии и парчета от връв. Войната се изобразяваше и като необходима, и като добродетелна. Беше си старата като света история — виждал съм дяволчета да гравират подобни изявления на официалните плочи по делтата на Нил, в подкрепа на войните на фараоните. Хората и тогава, и сега, не им обръщаха никакво внимание.

Доста добре го знаеше. Рожденото му име висеше над главата му като изваден меч.

Прокопий Кесарийски (500–565 г.) — византийски историк. — Бел.прев.

Град на източния бряг на р. Нил. Столица на Древен Египет. — Бел.прев.

Куш — древно кралство на южната граница на Египет. — Бел.прев.

Веднъж, когато работех за алгонкинските шамани, един вражески африт дойде през нощта и отвлече детето на един от вождовете. Когато това се разбра, афритът беше вече много далеч. Беше се маскирал като женски бизон, а около детето бе направил магия, така че да изглежда като мучащо бизонче. Но афритите имат огнени копита: следвах опърлените стъпки в тревата в продължение на сто мили и убих похитителя със сребърно копие. Детето бе върнато живо, само малко позеленяло от яденето на толкова много трева.

Обикновено не е доброволно. Получава се например, когато ги уцелиш с Детонация.

Атлас: марид с необикновена сила и мускулно оформление, работил при гръцкия магьосник Фидий при строежа на Партенона около 440 г. пр.Хр. Атлас кръшкаше от работа и претупа основите. Когато се появиха пукнатини, Фидий затвори Атлас под земята и го закле да поддържа сградата безкрайно. Доколкото знам, може все още да е там.

А това, което я правеше още по-неприятна, беше, че стана с копие на Истински военни истории . Вестникът на Мандрейк! Към списъка ми с безкрайните му престъпления се добавяше още едно посегателство.

Тук прибавете подвиг по ваш избор от следния подбран списък: (а) е победил утукута с една ръка в битката при Кадеш, (б) е изрязал стените на Урук направо от земята, (в) е унищожил последователно трима господари чрез Херметическия капан, (г) е говорил със Соломон или (д) други.

Не че можех да направя каквото и да е в настоящото си положение. Поне не сам. Някои джинове, сред които и Факарл, дълго подкрепяха едно всеобщо въстание срещу магьосниците. Винаги бях отхвърлял това като пълна помия, като нещо непостижимо, но ако точно в този момент при мен беше дошъл Факарл с някой тъпашки план, щях да се присъединя моментално с глупави, радостни възклицания.

Импулсът беше под формата на малка, зеленикавосиня сфера с големината на топче, видима само на седмо ниво. Щеше бързо да обиколи мястото и да се върне при изпращача. При завръщането си видът й показваше нивото на откритата магия: зеленикавосиньото означаваше, че всичко е чисто; жълтото показваше съвсем малко магия; оранжевото предполагаше силни заклинания, а червеното и индиговото ми служеха за оправдание да се насоча към изхода.

Батальоните дяволчета, които бях принудил да работят за мен бяха направо ужасени, докато се излягах в хамака си на безопасно разстояние и съзерцавах звездите.

Лайм! Точно това име се мъчех да си спомня. Мъжът с рибешкото лице в магазина за кафе беше един от конспираторите в аферата Лавлейс преди пет години. Ако той изведнъж излизаше от скривалището си, значи нещата ставаха сериозни.

За разлика от обувките на повечето ми господари, които определено просто воняха.