M. Харисън: Вирикониум

Майкъл Джон Харисън е известен английски писател. Името му е един от символите на съвременната научна фантастика. Роден през 1945 година, той започва да пише още като младеж, но нашумява в началото на т.нар. нова вълна в английската фантастика. Той тясно се свързва с писателите, представители на течението в края на 60-те години — Майкъл Муркок, Кристофър Прайст, Майкъл Куней и редица други. Известно време работи и като художествен редактор на издаваното от Муркок списание „Ню Уейв“.

Първият разказ на Харисън излиза през 1968 година, а първият му роман — „Затворникът“, през 1971 година. Следват серия от романи и разкази.

По-ранните разкази на Харисън, някои от които са публикувани за пръв път в списанието „Ню Уейв“ през 60-те години, са събрани по-късно в антология и са издадени през 1975 г. под името „Машината в шахта 10 и други истории“.

След 70-те творчеството на Харисън става все по-разнообразно, той изоставя част от методите на писане и възприема нов стил — малко по-традиционен, но затова пък много по-въздействащ.

Такива са романите му „Тичащ надолу“ и смразяващият разказ за срещата с чужда цивилизация „Да населиш Света“.

Освен „чиста“ научна фантастика М. Джон Харисън пише и „фентъзи“. Романът му „Вирикониум“, издаден за първи път през 1970 година, може би е най-доброто му произведение. Той е преиздаван многократно, анотации за него са писали такива гиганти в научната фантастика, като Урсула Ле Гуин, Филип Хосе Фармър и Майкъл Муркок. Това е мрачна история, разиграваща се в далечното бъдеще на една умираща Земя, описана с типичния за писателите от „новата вълна“ песимизъм. Все пак спазващ законите на жанра, Харисън го завършва доста оптимистично. Успехът на романа е толкова голям, а и явно идеята е допаднала много на автора, че в края на 70-те години Харисън сътворява две продължения — „Буря от криле“ и „Летящите богове“.

М. Джон Харисън не е особено продуктивен автор — на година пише средно по един роман и няколко разказа, които печата в различни списания от двете страни на Океана. Творбите му стават по-зрели, стилът му — по-традиционен, но оригиналността на книгите му не изчезва, а все повече се откроява.

Майкъл Джон Харисън създава и много литературна критика, най-вече за списания с научно-фантастична тематика и университетски издания. През последните години критичните си статии пише под псевдонима Джон Чърчил.

Освен известен писател на фантастични романи Харисън е известен английски алпинист, участник в много експедиции.

Елена Атанасова

Христо Карликов

През Средния Период на Земята възникнаха седемнадесет Велики Империи. Наричаха ги Цивилизациите на Залеза. Една от тях е от значение за тази история. За останалите няма да има нужда да се разказва, освен може би да се спомене, че никоя не просъществува по-малко от едно хилядолетие, никоя — повече от десет. Всяка достигна върховни тайни и удоволствия съобразно своята природа (и природата на Вселената). Всяка се устреми към звездите и успя да проникне във всички кътчета на Всемира, за да избяга обратно на Земята, объркана, уплашена и унижена, но и там я очакваха необратим упадък и пълен крах.

Последната Велика Империя остави името си написано между звездите, но никой от дошлите по-късно не можеше да го разчете. Много по-важно бе може би, че независимо от непрекъснато западащата си мощ тя продължи да строи. За добро или зло — голяма част от нейните технологични чудеса запазиха свойствата си и можеха да бъдат използвани хиляда и повече години след окончателната й кончина. И най-важното — това бе най-последната Цивилизация на Залеза. След нея дойде Епохата на Здрача, а с нея и Вирикониум.

Повече от петстотин години след окончателното сгромолясване на цивилизациите от Средния Период, Вирикониум (империята все още не се бе сдобила с името си) не бе нищо повече от многобройни, малки, разпръснати групи от полупримитивни общества, скупчени между морето на запад и юг, неизследвани земи — на изток, и Голямата Кафява Пустош — на север.

Богатството на нейните жители изцяло се основаваше на останалите от последната Цивилизация на Залеза метали, машини, апарати и произведения на изкуството. Те не притежаваха наука.