Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Чудейки се какви може да са причините да ги заговори, Рейт попита:

— Дворецът Син нефрит не беше ли в Сетра?

— Да, разбира се — Дордолио подръпна крайчеца на мустака си. — Но няма защо да се безпокоиш, аз ще предам тъжните вести на господаря Син нефрит.

— И все пак има много неща, които не знаеш — изтъкна Рейт. — Или по-точно — нищичко.

— Сведенията ти едва ли ще бъдат голяма утеха — заяви надуто Дордолио.

— Може би не. Но сигурно баща й ще иска да ги чуе.

Дордолио поклати глава с раздразнение и печал.

— Ама че рицар! Какво знаеш ти за церемониите? Нима си представяш, че просто така ще влезеш при господаря и ще му разкажеш историята си? Каква глупост. И виж си дрехите — напълно са неподходящи! Да не говорим за ходещата мраморна статуя Анахо и твоето малко чергарче.

— Не виждам защо да не разчитаме на доверието и гостоприемството на господаря Син нефрит — упорстваше Рейт.

— Как не — изръмжа Дордолио. — Ама че безочие — но все пак се поколеба, озъртайки се към улицата. — Твърдо ли сте решили да пътувате за Сетра? — попита.

— Да, разбира се.

— Послушайте съвета ми. Тази нощ се настанете в някоя от тукашните странноприемници, „Дюлван“ ето там е подходяща — а утре или през следващите дни посетете някой от известните галантеристи и се оставете в неговите ръце. Едва тогава, след като сте облечени подходящо, продължете за Сетра. Препоръчвам ви „Ханът на пътешественика“ на хълма Овала. При тези обстоятелства можете да ми направите една малка услуга. Май не съм изчислил правилно разходите си и ще ви бъда задължен, ако ми заемете сто секвина, за да мога да се прибера в Сетра.

— Разбира се — отвърна Рейт. — Но защо да не пътуваме заедно?

Дордолио махна нетърпеливо с ръка.

— Защото бързам. А вашата, подготовка ще отнеме време.

— Ни най-малко — възрази Рейт. — Готови сме да тръгнем още сега. Показвай пътя.

Дордолио огледа Рейт от главата до петите с нескрито отвращение.

— Най-малкото, което мога да направя в името на съвместния ни комфорт, е да се погрижа да бъдеш облечен прилично. Ела с мен, щом е тъй — той се отправи по моста край кея право към центъра на града. Рейт, Траз и Анахо го последваха. Чергарят изглеждаше възмутен от държанието на кавалера.

— Защо трябва да търпим грубостите му?

— Яосите са непостоянен народ — обясни Анахо. — Безполезно е да се ядосваш с тях.

Навътре от пристанището градът постепенно придоби истинския си вид. Широки и пусти улици между сгради с плоски фасади от гледжосани тухли, под стръмни покриви с кафяви керемиди. На много места признаци на изтънчена разруха. Нямаше го оживлението на Коуд, малцината минувачи, които срещнаха, се държаха със скромна резервираност. Някои носеха костюми със сложна кройка, бели ленени ризи, вратовръзки, завързани на заплетени възли. Други, очевидно с по-ниско положение, се разхождаха в широки бричове и зелени и бежови жилетки, под които прозираха фланели в мрачни тонове.

Дордолио ги отведе до магазин с просторна предна витрина, в който десетина мъже и жени шиеха дрехи! Даде знак на тримата да го последват и влезе вътре. Рейт, Анахо и Траз също пристъпиха и зачакаха, докато кавалерът разговаряше енергично с плешивия стар собственик. Когато приключи, се върна при Рейт.

— Обясних какви са нуждите ви, галантеристът ще се погрижи да ви избере нещо подходящо от наличните запаси в склада на поносими цени.

Появиха се трима бледи млади мъже, които тикаха стойки на колела, отрупани с готови дрехи. Собственикът направи бърз подбор и подреди дрехите пред Рейт, Траз и Анахо.

— Тези, струва ми се, ще задоволят изискания вкус на господата. Ако пожелаят да се преоблекат веднага, съблекалнята е в дъното.

Рейт огледа дрехите с критичен поглед. Платът изглеждаше груб и долнокачествен, цветовете — прекалено крещящи. Рейт погледна към Анахо, чиято замислена усмивка отразяваше сходни подозрения. Той се обърна към Дордолио:

— Твоите дрехи също не са стока. Защо не опиташ някои от тези?

Дордолио се отдръпна и повдигна вежди.

— Нямам нищо против дрехите си.

Рейт върна облеклата обратно на закачалката.

— Не са подходящи — заяви той на галантериста. — Покажете ми каталога или това, което използвате за модел.

— Както желаете, господине.

Под сериозния поглед на Анахо Рейт прегледа тетрадка със стотина разноцветни скици. Накрая посочи един строг костюм в тъмносиньо.

— Защо не този?

Дордолио изпръхтя нетърпеливо.