Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Рейт огледа планината през визоскопа и насочи прибора към космодрума на изток. „Интересно — мислеше си той. — Много интересно наистина.“

Капитанът обясни, че пристанището се нарича Ао Хидис, един от важните центрове на уонките.

— Нямах намерение да се спускаме толкова на юг, но след като сме тук, ще се опитам да продам малко кожи и гренийско дърво, в замяна ще купя уонкски химикали за Кат. Искам да предупредя тези от вас, който възнамеряват да слязат на сушата. Тук всъщност има два града; Ао Хидис, който е градът на хората, и още един град, чието име не съм в състояние да произнеса и който е обитаван от уонките. В града на хората се срещат няколко типа човеци, между които локхарите, но най-много са черните и пурпурните. Те не се смесват помежду си, признават само своя вид. Можете да крачите без страх по улиците, да влизате във всеки отворен магазин. Но не влизайте в затворени магазини или кръчми, независимо дали са на черните или на пурпурните, защото шансът да излезете, е нищожен. Няма обществени бордеи. Ако купувате от дюкяна за черни, не спирайте със стоката пред дюкян за пурпурни, ще бъдете прогонени и вероятно нагрубени, а в някои случаи е възможно и да ви нападнат. Обратното също е в сила. Колкото до града на уонките, там няма какво да правите, освен да зяпате тези създания, на което те не ще възразят, тъй като, изглежда, това не ги безпокои. С други думи, скучно пристанище с доста ограничени възможности за забавление на сушата.

„Варгаз“ се изравни с пристана, с развят над втората мачта флаг.

— При последната си визита търгувах с пурпурните — обясни капитанът на Рейт, който бе излязъл на квартердека. — Те осигуряват сносно обслужване на приемлива цена. Не виждам причини да променям избора си.

„Варгаз“ беше посрещнат от неколцина пурпурни докери — те имаха овални лица, яйцевидни глави и кожа в тъмновиолетов цвят. От близкия склад надзъртаха черни с враждебни изражения. Физиономиите им наподобяваха тези на пурпурните, но кожата им беше тъмно сивкава, почти антрацитна.

— Никой не знае причината — продължаваше прекъснатите си обяснения капитанът, вероятно имайки предвид цветовата разлика. — Една и съща майка може да роди както пурпурно, така и черно детенце. Някои го обясняват с храната, други твърдят, че са виновни строго определени лекарства, трети смятат, че се дължи на болести, засягащи хроматичните жлези в майчината утроба. Но черни и пурпурни не могат да се кръстосват, няма никакъв резултат. Всъщност, говори се, че подобно нещо не може и да се случи, дори идеята за това предизвиква ужас в душите и на едните, и на другите. По-скоро биха се чифтосвали с нощни кучета.

— А как стои въпросът с дирдирчовека? — попита Рейт. — Има ли опасност да проявят враждебно отношение към него?

— Ами! Уонките не обръщат внимание на подобни дреболии. Сините часки, ето кои се славят със садистичните си предпочитания. Стриктните правила на дирдирите са широко известни. Ако трябва да се осланям на собствения си опит, уонките са най-безразличните и самовглъбени същества на Тчай, те рядко безпокоят хората. Виж, уонкоидите са от друга порода, студени са като вампири и е за предпочитане да не им пресичаш пътя. Ето че акостирахме. Ще слизате ли на брега? Не забравяйте моите предупреждения: Ао Хидис е опасен град. Не общувайте нито с черните, нито с пурпурните, не разговаряйте с никого, не се замесвайте в нищо. При последното посещение изгубих един моряк, който купи шал в магазин за черни, после пи вино в кръчма за пурпурни. Когато се прибра на борда, от устата и ноздрите му бликаше черна пяна.

Анахо предпочете да остане на „Варгаз“. Рейт слезе на брега с Траз. Двамата прекосиха пристанището и се озоваха на улица, павирана с плочки от слюда. Къщите от едната страна бяха построени от грубо издялани камъни и трупи и тънеха в боклуци. Няколко машини от непознат за Рейт тип кръстосваха по улицата, той предположи, че са уонкска изработка.

Покрай брега на север се издигаха кулите на уонките. В тази посока се намираше и космодрумът.

Изглежда, нямаше обществен транспорт и Рейт и Траз поеха пешком. Неусетно къщурките отстъпиха място на по-солидни постройки и после стигнаха площад, заобиколен от всички страни с магазини и дюкяни. Половината от минувачите бяха черни, другата половина пурпурни и никой от едните не обръщаше внимание на другите. Черните покровителстваха черни, пурпурните пазаруваха в магазини и дюкяни за пурпурни. Черни и пурпурни се блъскаха по улицата, без да се забелязват, дори не се извиняваха. Омразата тегнеше във въздуха като мъгла.