Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Рейт и Траз прекосиха площада и продължиха на север по друга улица, павирана с бетонни плочи. Не след дълго стигнаха стена от високи стъклени пръти, която заобикаляше космодрума. Рейт спря и огледа площадката пред тях.

— Не съм крадец по природа — призна той на Траз. — Но погледни онзи малък кораб! С радост бих го отнел от настоящия му притежател.

— Това е уонкски кораб — отбеляза без никакъв ентусиазъм Траз. — Не знаеш как да го управляваш.

Рейт кимна.

— Така е. Но ако имах време — месец или повече, — бих могъл да се науча. Предполагам, че всички кораби имат някои общи черти.

— Остави фантазиите, мисли за конкретни неща — посъветва го младежът.

Рейт прикри усмивката си. Понякога у Траз се пробуждаше характерът на Онмале, емблемата, която бе носил, когато двамата за пръв път се срещнаха. Траз продължаваше да клати със съмнение глава.

— Да не смяташ, че всички тези кораби са оставени без надзор, при това готови да се стрелнат в небето? Невъзможно!

— Не виждам никого на борда на малкия кораб — възрази Рейт. — Дори товарните ми изглеждат празни. Защо трябва да има охрана? Кой би искал да ги открадне, освен, разбира се, някой като мен.

— Добре де, дори да влезеш в кораба — погледна го Траз. — Преди да разбереш как действа, ще те заловят и убият.

— Не ще и дума, подобен план крие опасности — съгласи се Рейт.

Те се върнаха на пристанището и когато се качиха на „Варгаз“, се почувстваха като у дома.

През цялата нощ се товареха и разтоварваха стоки. На сутринта, след като се увери, че всички пътници и членове на екипажа са на борда, капитанът даде заповед да вдигнат котва и корабът се плъзна назад към Драскадския океан.

„Варгаз“ се отправи на север, покрай черния качански бряг. През първия ден десетина уонки се появиха пред носа, прекосиха с плуване курса им и изчезнаха в мъглата вдясно от борда. На втория „Варгаз“ се изравни с три големи фиорда. От последния се отдели моторна лодка, която запърпори към тях. Капитанът веднага прати двама моряци при топа. Моторницата забави ход и се озова в килватерната им струя, капитанът заповяда да обърнат кораба така, че оръдието отново да е насочено към противника. Моторницата описа широка дъга и се отдалечи, но още известно време чуваха подигравателните викове и дюдюканията на мъжете.

Седмица по-късно вляво от тях изплува Драган, първият от Облачните острови. Следващата сутрин когът навлезе в Уинес, тук Пало Барба, жена му и рижите дъщери слязоха. Траз ги изпрати със замечтан поглед. Едве се обърна и му помаха, след това семейството се изгуби сред жълтите копринени ризи и белите наметала на тълпата на пристана.

Когът остана в Уинес два дни, за да изпразни трюмовете и да му ушият нови платна, след това вдигнаха котва и се върнаха в морето.

Постоянният западен вятър ги отнесе към Парапан. Измина един ден, една нощ и още един ден, след което напрежението на борда, започна да расте. Всички се оглеждаха с нетърпение за Кхарчан. Настъпи вечерта, слънцето залезе зад вихър от кафяви, сиви и тъмнооранжеви облаци. За вечеря им поднесоха сушени плодове и варена риба, която никой не яде, тъй като всички продължаваха да стоят на палубата. Падна нощта, вятърът отслабна, един по един пътниците се прибраха по каютите. Рейт остана на палубата, замислен за странните прищевки на своята съдба. Часовете се търкаляха един след друг. От квартердека долетяха гърлени команди — централната рейка се спусна и платното увисна безпомощно. „Варгаз“ забави ход. Рейт се върна при перилата. В тъмнината блещукаха далечни светлини: катайският бряг.

Зората разкри нисък бряг, черен на фона на червеникаво кафявото море. Главното платно бе изпънато от сутрешния бриз, „Варгаз“ се приближаваше към пристанището на Верводей.

Слънцето се надигна и озари още спящия град. От северната страна пристанището бе оградено от високи сгради с плоски фасади, на юг се виждаха складове и пристани.

„Варгаз“ спусна котва, платната бяха навити на мачтата. Една лодка с гребла доближи кораба отпред, хвърли въже и го изтегли на буксир до кея. Появиха се пристанищни чиновници, поговориха с капитана, размениха поздрави с Дордолио и си тръгнаха. Пътуването бе стигнало своя край.

Рейт се сбогува с капитана, след това заедно с Траз и Анахо слезе на брега. Докато се озъртаха на пристана, към тях се приближи Дордолио.

— Трябва да се сбогуваме — заяви с надменен глас, — тъй като заминавам незабавно за Сетра.