Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Ваша светлост е добре дошъл. Желаете ли да си отдъхнете, или да се освежите? Ще си позволя най-любезно да ви припомня, че лорд Чизанте очаква с нетърпение удоволствието да се срещне с вас.

— Ще го навестя незабавно. Аз съм Адам Рейт.

— Господар на кое царство?

— Кажете на лорд Чизанте, че нося важна информация.

Икономът погледна смутено Рейт и на лицето му се изписаха дузина противоречиви чувства. Рейт осъзна, че е допуснал нетактичност. „Няма значение — помисли си той. — Господарят Син нефрит ще трябва да прояви снизходителност.“

Икономът му даде знак, не тъй почтително, както преди малко.

— Бъдете добър да ме последвате, аз ще ви покажа пътя.

Отведоха го в малък двор, украсен с ромолящ водопад от светеща зелена течност.

Изминаха няколко минути. Появи се млад мъж, облечен в къси зелени панталони и елегантна жилетка. Лицето му имаше восъчнобял цвят, сякаш никога не бе виждало слънчева светлина, очите му бяха сериозни и мрачни, кичурите коса, които се подаваха под четириъгълната кадифена шапка, бяха гарваново черни — мъж със забележителна красота, който изглеждаше едновременно уверен и уморен от живота. Той огледа Рейт с видим интерес и заговори със сух глас:

— Господине, научих, че имате информация за господаря Син нефрит.

— Да. Това вие ли сте?

— Аз съм негов помощник. Можете спокойно да предадете сведенията на мен.

— Нося вести за съдбата на неговата дъщеря — произнесе Рейт. — Бих предпочел да разговарям лично с господаря Син нефрит.

Помощникът се сепна, изгледа го внимателно и излезе, без да каже нищо. Скоро отново се появи.

— Името ви, господине?

— Адам Рейт.

— Последвайте ме, ако обичате.

Той отведе Рейт в стая, облицована с кафеникава ламперия от материал, наподобяващ слонова кост, и озарена от десетина ярки призми. В далечния й край стоеше мършав и намръщен мъж в екстравагантен костюм в черно и мораво. Лицето му беше овално, черната му коса се спускаше напред до веждите, очите му бяха раздалечени и като че ли гледаха в различни посоки. „Това лице — помисли си Рейт — принадлежи на потаен и подозрителен човек.“ Мъжът оглеждаше новодошлия със стиснати устни.

— Лорд Чизанте — заговори помощникът, — позволете да ви представя почитаемия Адам Рейт, непризнат в този дом, който, минавайки случайно наблизо, узнал с радост, че се намирате в двореца.

Настъпи напрегната тишина. Рейт предположи, че в този момент се очакваше от него да произнесе церемониален, поздрав.

— Наистина съм щастлив — заговори той — да открия, че лорд Чизанте е в своята резиденция. Само преди час пристигнах от Котан.

Устните на Чизанте се изкривиха и Рейт осъзна, че е допуснал поредната грешка. Чизанте заговори с хладен тон.

— Тъй значи. Казаха ми, че имате новини относно лейди Шар Зарин?

Това беше придворното име на Цветето на Кат. Рейт отговори с глас, хладен като този на Чизанте.

— Да. Бих могъл да ви опиша подробно преживяванията й, както и обстоятелствата на нейната трагична кончина.

Господарят Син нефрит вдигна очи към тавана и заговори, без да откъсва поглед от там.

— Вероятно предявявате претенции към обявената награда?

Влезе икономът, прошепна нещо на помощника, който на свой ред предаде думите му на лорд Чизанте.

— Любопитно! — възкликна Чизанте. — Един от наследниците на Звездозлатните, кавалер на име Дордолио, също е дошъл, за да получи наградата.

— Отпратете го — предложи Рейт. — Познанията му по въпроса са повърхностни, както скоро ще узнаете.

— Значи дъщеря ми е мъртва?

— За мое голямо съжаление го потвърждавам. Удави се, след като в пристъп на душевно разстройство се нахвърли върху околните.

Лорд Чизанте повдигна рязко вежди.

— Тя се е поддала на аули?

— Предполагам, че да.

— Кога и къде се случи това?

— Преди три седмици, на борда на кога „Варгаз“, в средата на Драскадския океан.

Лорд Чизанте се отпусна в креслото. Рейт очакваше да го поканят, но никой не си направи труда. Той реши, че моментът не е подходящ да проявява самоинициатива. Лорд Чизанте заговори с пресипнал глас.

— Явно е преживяла дълбоко унижение.

— Трудно ми е да преценя. Аз й помогнах да избяга от жриците на Женското тайнство, след което я взех под мое покровителство и тя беше в безопасност. Цветето нямаше търпение да се завърне в Кат и ме помоли да я придружа, като ме увери, че ще мога да разчитам на вашето приятелство и благодарност. Но веднага щом поехме на изток, тя бе завладяна от мрачно настроение и както вече казах, когато пресичахме океана, се хвърли през борда.