Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Но разумно ли е това? Емблемата, Вадуз… — … едва ли е сред най-благородните емблеми.

— Хвърляй.

Шаманът погледна въпросително Джад Пилуна.

— Хвърляй — настоя и Джад Пилуна. — Ако луните решат да му предоставят емблемата, ще го нарежа на парчета. Винаги съм презирал Вадуз.

Докато се двоумеше, шаманът огледа високата мускулеста фигура на Джад Пилуна и също високото, но далеч по-мършаво тяло на Рейт. Тъй като очевидно беше предпазлив човек, той продължи да го увърта.

— Не може да разчитаме на ново отсъждане, дискът изчерпи стаената си сила.

— Глупости — прекъсна го Рейт. — Нали сам твърдиш, че дискът е под влиянието на двете луни. Как е възможно да е изчерпил силата си? Хвърляй диска!

— Хвърляй диска! — повтори заповеднически Траз Онмале.

— В такъв случай трябва да избереш Браз, защото си зъл еретик.

— Аз призовах Аз и ако реши, луната сама ще ме отхвърли.

Шаманът сви рамене.

— Както желаеш. Ще използвам друг диск.

— Не! — подскочи Рейт. — Същият диск!

Траз Онмале не сваляше втренчен поглед от шамана. Той пристъпи бавно напред.

— Използвай същия диск. Хвърляй!

С гневен жест главният шаман вдигна диска от земята, завъртя го и го метна високо във въздуха. Както и преди той се заклати, увисна за съвсем кратко, после се спусна плавно, с розовата страна нагоре.

— Аз е благоразположен към чужденеца! — обяви Траз Онмале. — Донесете емблемата Вадуз!

Главният шаман отново се прибра под навеса си и скоро се върна с емблемата. Траз Онмале я подаде на Рейт.

— Сега ти носиш Вадуз и си човек емблема като нас. Ще предизвикаш ли Джад Пилуна?

— Да.

Траз Онмале се обърна към Джад Пилуна.

— Готов ли си да защитаваш своята емблема?

— Незабавно — Джад Пилуна извади рапирата и я размаха със свистене над главата.

— Рапира и кинжал за новия Вадуз — заповяда Траз Онмале.

Рейт пое рапирата, която след малко му подадоха. Той премери теглото й на ръка и я завъртя, за да провери добре ли е балансирана. Никога досега не бе държал толкова гъвкаво оръжие, а бе изпробвал много и най-различни, тъй като фехтовката бе задължителен елемент от подготовката на разузнавача. Ако имаше някакъв недостатък, той бе, че рапирата бе неудобна за близък бой. По време на тренировките ги учеха да държат противника на разстояние и Рейт бе забелязал, че войните от племето прибягват до сходна техника, като размахват свирепо и дивашки острието, но почти не използват краката си. Не по-малко странен му се видя кинжалът за лявата ръка. Рейт размаха и него, като не изпускаше от погледа си Джад Пилуна. Противникът му стоеше на няколко крачки, на пръв поглед отпуснат, спокоен и равнодушен.

Опитът да се сражава с този човек на негова територия и с негово оръжие навярно бе равносилен на самоубийство, помисли си Рейт.

— Внимание! — разпери ръце Траз Онмале. — Вадуз предизвиква Пилуна. Досега е имало четирийсет и една подобни срещи. Пилуна е победил Вадуз при трийсет и четири от тях. Емблеми, заемете позиции!

Джад Пилуна незабавно се хвърли в атака, Рейт парира без усилие и нанесе вертикален удар с рапирата — удар, който Джад Пилуна отби с кинжала. В същия миг Рейт подскочи напред и замахна с кинжала към оголените гърди на Джад Пилуна — острието му се плъзна и остави кървава диря, недостатъчно, за да надделее в двубоя, но стигаше, за да лиши противника от самоувереност. С изцъклени от гняв очи и зачервено до пръсване лице Джад Пилуна отстъпи назад, сетне подхвана свирепа атака, притискайки Рейт със сила и технически умения. Рейт бе принуден да използва всичко, на което бе способен, за да издържи на атаката — да подхване своя, засега изглеждаше немислимо. Той почувства щракване и остра болка в рамото си, трудно си поемаше дъх. Острието на врага го прониза в бедрото, после в левия бицепс, възвърнал увереност, Джад Пилуна вложи нови сили в атаката, очаквайки всеки момент Рейт да падне по гръб и да бъде посечен на парчета. Но Рейт се наведе напред, отби рапирата с кинжала, замахна към главата на Джад Пилуна и успя да му килне шапката на една страна. Джад Пилуна се отдръпна, за да си нагласи шапката, и Рейт използва възможността да скъси дистанцията между двамата. Той замахна отново и този път събори шапката на земята, заедно с емблемата Пилуна. Рейт захвърли кинжала, наведе се чевръсто и взе шапката. Джад, лишен от Пилуна, замря смутено, лицето му бе скрито зад спусналите се къдрици. Той се хвърли напред, но Рейт скри шапката зад гърба си и укроти атаката му с острието на рапирата. Този път сполучи да прониже противника в рамото, преди остриетата им да се вплетат.