Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Младият вожд седеше на стол и размахваше дългата си рапира. Рейт положи внимателно трупа в краката му. Траз Онмале погледна окървавената гръд и втренчи свиреп поглед в Рейт.

— Срещнах я да събира листа — обясни Рейт. — Двамата разговаряхме… и тогава я удари стрела. Това беше убийство. Или може би стрелата е била предназначена за мен.

Траз Онмале погледна към стрелата и докосна перата й. Наоколо вече се бяха събрали неколцина войни. Траз Онмале ги изгледа един по един.

— Къде е Джад Пилуна?

Чу се шепот, дрезгави гласове, викове. Джад Пилуна се доближи: Рейт вече го помнеше от предишните им срещи, енергичен и чевръст мъж, с издължено мургаво лице и триъгълни устни, разтворени в момента в ехидна усмивка. Рейт го изгледа с нескрита омраза. Ето го убиеца.

Траз Онмале протегна ръка.

— Покажи ми арбалета си.

Джад Пилуна хвърли оръжието си — жест на презрително неуважение, и Траз Онмале го стрелна ядосано с очи. Той вдигна арбалета и го огледа, като обърна особено внимание на спусъковия механизъм и смазката от животинска мас, която войните полагаха в улея преди и след употреба на оръжието. Накрая обяви:

— Върху смазката има следи, днес си използвал арбалета. Стрелата — той посочи стърчащата от гърдите на убитото момиче стрела, — носи трите черни ивици на Пилуна. Ти си я убил.

Устата на Джад Пилуна се изкриви в грозна гримаса.

— Него исках да убия — извика. — Той е роб и еретик. Но и тя не беше по-добра.

— Кой си ти да решаваш? Ти ли носиш Онмале?

— Не. Но заявявам, че беше случайност. Не е престъпление да убиеш еретик.

Главният шаман пристъпи напред.

— Струва ми се, че тук по-важен е въпросът за еретика. Този човек — той посочи Рейт — очевидно е мелез, по мое мнение между дирдирчовек и пнумек. По неизвестни причини се е присъединил към нашето племе и сега сее ерес и заблуди. Нима ни мисли за толкова глупави, че да не забележим? Жестоко се лъже! Той подлъга тази млада жена, подмами я да съгреши, да забрави нашите традиции. Ето защо…

Траз Онмале отново прояви решителност, нетипична за неговата възраст, като прекъсна старейшината:

— Достатъчно. Дърдориш небивалици. Общоизвестно е, че Пилуна е емблема на тъмни дела. Джад; нейният носител, трябва да бъде изправен на съд за убийство, а Пилуна — обуздана.

— Заявявам, че съм невинен — произнесе с равнодушен тон Джад Пилуна. — Оставям се на правосъдието на луните.

Лицето на Траз Онмале потъмня от гняв.

— Забрави правосъдието на луните. Аз съм този, който сега ще те съди.

Джад Пилуна го погледна с безразличие.

— На Онмале не е разрешено да се бие.

Траз Онмале огледа присъстващите.

— Няма ли тук някоя благородна емблема, която да усмири кръвожадния Пилуна?

Никой от войните не отговори. Джад Пилуна кимна със задоволство.

— Емблемите решиха да не се месят. Призивът ти остава без последствие. Но ти си позволи да оклеветиш Пилуна, като ме нарече убиец. Настоявам за възмездие от луните.

— Донесете диска — нареди Траз Онмале с глас, в който се долавяше сдържан гняв.

Главният шаман напусна кръга, за да се върне не след дълго с кутия от резбована кост. Той се обърна към Джад Пилуна.

— Коя луна призоваваш за правосъдие?

— Настоявам за присъда от Аз, луната на добродетелта и мира, искам от нея да потвърди моето право.

— Много добре — кимна Траз Онмале. — Аз пък ще насоча молитвите си към Браз, Пъклената луна, и нека тя те обяви за свое изчадие.

Главният шаман бръкна в кутията и извади диск, от едната страна розов, от другата син.

— Отстъпете назад всички! — нареди той и хвърли диска във въздуха. Дискът се завъртя, заклати се, увисна за миг насред въздуха и после тупна на земята, с розовата страна отгоре. — Аз, луната на добродетелта, реши, че си невинен! — извика шаманът. — Браз няма причини да се намесва.

Рейт изсумтя недоволно. Сетне се обърна към Траз Онмале.

— Сега аз призовавам луните да ми бъдат съдници.

— Да съдят какво? — попита главният шаман. — Със сигурност не и твоята ерес! Тя не подлежи на съмнение!

— Призовавам Аз да ми преотстъпи емблемата Вадуз, за да мога да накажа убиеца Джад.

Траз Онмале погледна втрещено Рейт. Главният шаман нададе възмутен вик.

— Невъзможно, как така един роб ще носи емблема?

Траз Онмале сведе поглед към трупа, после изгледа предизвикателно шамана и кимна отсечено.

— Освобождавам го от оковите. Хвърляй диска на луните.

Главният магьосник не помръдна, с навъсен и сконфузен вид.