Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Много странно наистина.

Траз Онмале се надигна и погледна към небето, по което се носеха гонени от вятъра, разпокъсани облаци.

— Непрестанно се взирам в луните — рече той. — Шаманите също. Знаменията не са благоприятни, смятам, че назрява сблъсък. Ако Аз закрие Браз, ще бъде добре. Ако пък Браз засенчи Аз, някой друг ще понесе Онмале.

— А ти?

— Аз ще трябва да се простя с мъдростта на Онмале и да поправя стореното зло — след тези думи Траз Онмале напусна навеса.

В степта бушуваше буря — вече две нощи и един ден. На сутринта на втория ден слънцето изгря в ясното ветровито небе. Съгледвачите излязоха както обикновено, за да дотичат презглава в ранния следобед. В лагера изведнъж се възцари трескава активност. Сгъваха се чергила, събаряха се навесите и се свиваха вързопи. Жените товареха шестколесните платформи и фургоните, мъжете мажеха телата на своите скакуни, оседлаваха ги, привързваха юзди към чувствителните им бърни. Рейт се приближи до Траз Онмале.

— Какво става?

— Забелязали са керван на изток. Ще нападнем при река Йоба. Като Вадуз можеш да дойдеш с нас и да споделиш плячката.

Той заповяда да доведат един скакун. Рейт се покатери боязливо върху двукракото, издаващо неприятен мирис животно. Скакунът се размърда под непривичната тежест и удари в земята с топката на края на опашката си. Рейт дръпна юздите, скакунът приклекна и се понесе с огромни подскоци през степта, а Рейт се вкопчи в него, сякаш от това му зависеше животът — което бе самата истина. Зад гърба му се чуха викове и смях — подигравателни крясъци на опитни ездачи към новака, който изглежда е загазил.

Рейт най-сетне успя да укроти животното и го обърна назад. След няколко минути цялата група се отправи на северозапад, черните чудовища протягаха шии и пръскаха пяна от бърните си, войните подскачаха на седлата, стискаха хълбоците с колена и придържаха с ръце своите шапки. Рейт неволно бе завладян от някаква първична тръпка при вида на тази носеща се през степта в бесен галоп кавалкада.

Близо час хората емблеми препускаха по затревената равнина, като се привеждаха всеки път, когато излизаха на някое било. Хълмовете постепенно се снижаваха, пред тях се разпростря, огромна низина, белязана от тъмни сенки и черни петна. Отрядът спря на един хълм, докато войните се озъртаха във всички посоки. Траз Онмале пое ръководството и издаде заповеди. Рейт доближи скакуна си до неговия и наостри слух.

— … южният път към брода. Ще чакаме при Птичия гъсталак. Илантите първи ще преминат реката — ще идат да огледат Зедова гора и Белия хълм. Тогава удряме право в средата и изчезваме с фургоните със стока. Ясно ли е? Щом е тъй, напред към Птичия гъсталак!

Емблемите се спуснаха надолу по полегатия хълм, право към линията от високи дървета и групата изолирани шубраци, на самия бряг на река Йоба. Когато стигнаха гъстака, те спряха и притихнаха.

Мина време. В далечината се дочу слабо трополене и малко след това керванът се появи. На няколкостотин стъпки отпред яздеха трима войни в лъщящи жълтеникави кожи, нахлупили черни шапки, украсени с лишени от долна челюст човешки черепи. Те също яздеха скакуни, но доста по-едри и очевидно по-добре укротени и обучени, бяха въоръжени с пистолети и къси саби, а напреко на седлата носеха пушки.

Ала малко след това планът на емблемите бе изложен на огромен риск. Вместо да прекосят реката илантите спряха и изчакаха приближаването на кервана, като се озъртаха бдително: Към брега се приближиха шестколесни платформи, натоварени на невероятна височина с вързопи, чували и сандъци, както и с кошове, от които подаваха глави мъже и жени.

Водачът на кервана несъмнено бе човек предпазлив и опитен. Преди фургоните да нагазят в брода, той разположи оръдейни карети да прикриват възможните достъпи за атака и едва тогава прати илантите да огледат отсрещния бряг.

В Птичия гъсталак хората емблеми ругаеха сподавено.

— Съкровища, съкровища! Стока в изобилие! Шейсет натъпкани фургона! Но атаката ще е истинско самоубийство!

— Тъй е. Пясъчните оръдия ще ни пометат като пилци!

— Затова ли чакахме цели три месеца при Валграмските възвишения? Откъде ни сполетя тоз лош късмет?

— Такива бяха знаменията. Снощи, когато погледнах благословената Аз, беше нащърбена и забулена в облаци, несъмнено предупреждение.

— Всичко се обърка, пропадна работата! Трябва да сме под влиянието на Браз.

— На Браз или на онзи чернокос магьосник, който уби Джад Пилуна.