Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

Джад опита да се освободи от кръстосаните оръжия и да спечели отново дистанция, но Рейт го следваше, задъхан и плувнал в пот.

— Сега аз държа Пилуна, емблемата, която те отхвърли и презря — извика той. — А ти, убиецо, се приготви да умреш.

Джад нададе безумен вик и се отново се втурна в атака. Рейт размаха шапката пред себе си и улови с нея острието на противниковата рапира. Замахна и прониза със своето оръжие доскорошния носител на Пилуна в корема. Джад стовари кинжала върху ръката му и успя да избие дръжката от пръстите му. За един кратък миг той остана изправен, втренчил поглед в стърчащата от корема му рапира. След това я измъкна, запокити я настрани и пристъпи към Рейт, който се наведе и затърси пипнешком хвърления кинжал. В мига, когато Джад се хвърли напред, Рейт вдигна кинжала и го насочи право към лицето на противника си. Острието хлътна в разтворената уста на Джад и се заби вътре, подобно на някакъв зловещ метален език. Коленете на Джад се подгънаха, той рухна на земята и остана да лежи със сгърчени пръсти.

Рейт, чиито гърди свистяха от усилието, хвърли шапката с гордия Пилуна в калта и отиде да се подпре на една от рейките на близкия навес.

В Лагера цареше пълна тишина.

Пръв наруши мълчанието Траз Онмале:

— Вадуз надви Пилуна. Емблемата придоби блясък. Къде са Съдниците? Нека дойдат и отсъдят делата на Джад Пилуна.

Трима шамани пристъпиха напред, огледаха новия труп, после Траз Онмале и накрая Рейт.

— Съдете — нареди им Траз Онмале със суров глас на възрастен човек. — Но искам да съдите справедливо!

Шаманите си зашушукаха, после главният заговори:

— Трудна ще е тази присъда. Джад живя като герой. Той служи с чест на Пилуна.

— Уби едно момиче.

— Но заради справедлива кауза — заради покварата на ереста, за сближаване с нечист мелез! Не би ли постъпил по същия начин всеки, който е искрено вярващ?

— Постъпката надвишаваше правата му. Съветвам ви да отсъдите, че е бил зъл човек. Положете го на кладата. Когато Браз изгрее, запратете пепелта на злото право в пъкъла.

— Така да бъде — прошепна главният шаман.

Траз Онмале се прибра под своя навес.

Рейт сведе очи към трупа на момичето, което сякаш всички бяха забравили. Да го остави тук през нощта, би било немислимо. Кладата вече беше запалена, готова да приеме трупа на Джад. Рейт повдигна тялото на момичето, отнесе го при огъня и пренебрегвайки възраженията на старите жени, които се грижеха за кладата, го положи в пещта с подобаващо внимание и състрадание.

С първите едри капки дъжд Рейт се прибра под навеса, който му бяха отредили.

Навън дъждът бързо се усилваше. Измокрените жени вдигнаха временен навес над кладата и продължиха да подхранват пламъците с дърва.

Някой влезе под навеса. Рейт се отдръпна към тъмния край, после отблясъците на огъня озариха лицето на Траз Онмале. Имаше мрачен и обезсърчен вид.

— Рейт Вадуз, къде си?

Рейт пристъпи напред. Траз Онмале го огледа и поклати натъжено глава.

— Откакто дойде в племето, всичко се обърка! Раздори, спорове, убийства. Съгледвачите се прибират с празни ръце. Пилуна беше опозорен. Шаманите са сърдити на Онмале. Кой си ти, че ни донесе толкова злочестини?

— Аз съм такъв, какъвто ти казах — заяви Рейт. — Човек от Земята.

— Ерес — завъртя глава Траз Онмале. — Хората емблеми са потомци на Аз. Така поне твърдят шаманите.

Рейт помисли малко, сетне заговори:

— Когато идеите си противоречат, какъвто е случаят тук, побеждава най-силната идея. Понякога е за добро, друг път за лошо. Смятам за несъвършено обществото, основаващо се на емблеми. Една промяна може да е за добро. Ти си под властта на жреци, които…

— Не — прекъсна го с решителен тон младежът. — Онмале управлява племето. Аз нося емблемата, той говори през моята уста.

— До известна степен. Но жреците са хитри и лесно постигат своето.

— Теб какво те е грижа? Да не си дошъл да ни унищожиш?

— Разбира се, че не. Никого не искам да унищожавам — освен ако не заплашва собственото ми съществуване.

Младежът въздъхна с натъжено лице.

— Ще призная, че съм объркан. Или грешиш ти, или шаманите.

— Шаманите грешат. На Земята човешката история датира от десет хиляди години.

Траз Онмале се разсмя.

— Веднъж, преди още да нося Онмале, нашето племе навлезе сред руините на стария Карсегус и там заловихме пнумек. Шаманите го подложиха на мъчения, за да открият какво знае, но единственото, което чуха, бяха проклятия за всичките петдесет и две хиляди години, откакто хората живеят на Тчай… Петдесет и две хиляди години срещу вашите десет хиляди. Всичко това е толкова странно.