Джак Ванс - Градът на часките. Слуги на уонките

— Бързо — прошепна Траз. — Съвсем скоро ще разкрият измамата. Трябва да се върнем обратно по следите.

Те се отдалечиха от реката, прекосиха, тресавището и отново се озоваха в гората, където се затичаха, докато виковете зад тях първо отслабнаха, дори се изгубиха, а после отново се появиха.

— Видели са дирите ни — обясни задъхано Траз. — Ще ни стигнат лесно със скакуните. Този път… — той млъкна и посочи с ръка. Рейт отново долови животинския мирис. — Това е берлът — прошепна изплашено Траз. — Ето там. Да се изкатерим на дървото.

Метнал аварийния комплект на рамо, Рейт последва младежа нагоре по клоните на лъскавото черно дърво.

— По-високо — шепнеше Траз. — Където чудовището не може да се покатери.

Берлът се появи — кафеникав звяр с мускулесто тяло и глава на глиган, разцепена от широка паст. От шията му се подаваха чифт дълги ръце, завършващи с рогови щипци, които животното държеше над главата си. Явно бе съсредоточено в звуците на приближаващите се диваци, защото не обръщаше внимание на двамата. Рейт си помисли, че никога досега не бе виждал толкова свирепа муцуна.

— Не разбирам защо трябва да се страхуваме — забърбори той. — Това е само едно животно…

Чудовището се скри в гората, миг по-късно шумът от преследването внезапно утихна.

— Подушили са берла — обясни Траз. — Да изчезваме.

Те се свлякоха надолу по дървото и побягнаха на север. Зад тях долетяха ужасени викове, гърлен рев и скърцане на зъби.

— Е, поне се отървахме от емблемите — произнесе с глух глас Траз. — Тези, които се спасят, ще си плюят на петите — той погледна изплашено Рейт. — А когато се върнат в лагера, няма да има Онмале. Какво ще стане? Дали племето няма да загине?

— Съмнявам се — отвърна Рейт. — Шаманите ще се погрижат.

Скоро след това излязоха от гората. Пред тях се ширна степта, равна и пуста, окъпана в мека, кехлибарена светлина.

— Какво има на запад от нас? — попита Рейт.

— Западен Аман и страната на старите часки. После Джангови върхове. Отвъд тях са сините часки и Еседрийската чупка.

— А на юг?

— Тресавища. Там живеят блатните хора. Те не са като нас — дребни жълти човечета с бели очи. Свирепи и хитри като сините часки.

— Нямат ли градове?

— Не. Няма никакви градове нататък — само руини. Но по други краища на степта има доста изоставени селища. Казват, че ги обитавали призраци и фунги, за последните е сигурно, че предпочитат руините.

Рейт продължи да задава различни въпроси за географията на Тчай, ала откри, че познанията на Траз са доста оскъдни. Дирдирите и дирдирхората живееха отвъд морето, но къде точно, Траз не знаеше. Имаше три вида часки — старите часки, потомци на някога могъща раса, които сега обитавали района около Джангови върхове; зелените часки, чергари от Мъртвата степ, и сините часки. Траз ненавиждаше всички часки, макар да призна, че никога не е виждал стари часки.

— Зелените са ужасни — истински демони! Те живеят в Мъртвата степ. Хората емблеми кръстосват из южната част и отиват нагоре само когато ще нападат кервани. Дози, който се готвехме да щурмуваме, е обикалял на юг, за да избегне зелените.

— И накъде се беше насочил?

— Вероятно към Пера или може би към Джалки на Лезматично море. По-сигурно е към Пера. Керваните от север на юг осъществяват търговия между Джалки и Мезуюн. Тези от изток на запад се движат между Пера и Коуд.

— Това градове на хора ли са?

Траз повдигна рамене.

— Ако могат да се нарекат градове. По-скоро селища. Но не зная много, само това, което съм чувал от шаманите. Гладен ли си? Защото аз умирам от глад. Хайде да ядем.

Те седнаха на един дънер, хапнаха по парче изсъхнала овесена каша и пиха от кожените манерки бира. Траз посочи нисък бурен, на който растяха мънички бели топчета.

— Няма да умрем от глад, докато наблизо има пътниче… А виждаш ли онези храсти? Това е ватак. От корените му можеш да извлечеш цяла кана мъзга. Но ако пиеш само ватак, рано или късно ще оглушееш. За кратко време обаче не е опасен.

Рейт надзърна в аварийния комплект.

— С тази лента мога да извличам влага от почвата или да пречиствам морска вода… това са хранителни таблетки, концентрати, ще стигнат най-малко за месец. Има резервни батерии… аптечка… нож, компас, визоскоп… предавател… — Рейт огледа малкото устройство с внезапно пробуден интерес.

— Това за какво служи? — попита Траз.

— Половината от един прибор за комуникация. Другата половина беше в пакета на Пол Уандър, който остана в разузнавателния кораб. Бих могъл да пратя сигнал, който ще предизвика автоматичен отговор и ще ми покаже местонахождението — Рейт натисна копчето с надпис „търсене“. На екранчето се появи стрелка на компас, която се завъртя на северозапад, до нея изникнаха 6.2 в бяло и 2 в червено. — Шест цяло и две по десет на втора — пресметна бързо Рейт. — Значи другият предавател — и вероятно корабът — се намират на разстояние 620 мили на северозапад.