Джак Ванс: Градът на часките. Слуги на уонките

— Никой ли досега не го е правил с теб?

— Не. Много е приятно. Направи го пак.

Рейт въздъхна. Какво пък, защо не?… Зад гърба му се чуха стъпки, нещо го блъсна и повали на земята и същевременно той чу забързана и гневна тирада, от която не можа да разбере нито дума. Силен ритник в ребрата прати болезнени вълни към все още незаздравялото му рамо.

Мъжът се приближи към присвилото се момиче, притиснало с юмрук устата си. Той я зашлеви през лицето и продължи да я удря и да я засипва с оскърбления:

— Как смееш да интимничиш с този проклет чуждоземен роб, такава ли е твоята благодарност за чистотата на нашата раса?

Роб? Рейт се надигна от земята. Думата продължи да отеква в съзнанието му. Роб?

Момичето побягна и се скри под един от огромните фургони. Привлечен от шума, на сцената се появи Траз Онмале. Войнът, който бе нападнал Рейт, го сочеше с разтреперан от гняв пръст.

— Този тип е проклятие, черна поличба! Също както вече беше предсказано. Нетърпимо е да допускаме да осквернява жените ни! Той трябва да бъде убит или скопен!

Траз Онмале погледна със съмнение Рейт.

— Не виждам да е сторил нещо лошо.

— Не бил сторил нищо лошо! Само защото аз бях наблизо! Като има сила да прелъстява момичетата, защо не се хване на работа? Трябва ли да му тъпчем търбуха, докато се излежава на възглавници? Да го скопят и да го пратят да плете с жените!

Траз Онмале изрази неохотно съгласие, а Рейт си спомни с тъга за своя авариен комплект, останал да виси на дървото, в който освен лекарства, предавател, визоскоп и батерии, имаше и оръжие. Но със същия успех сега комплектът можеше да е на борда на „Изследовател IV“.

Междувременно Траз Онмале бе пратил да повикат жената касапин.

— И да си вземе острия нож. Робът трябва да бъде укротен.

— Чакайте! — извика Рейт. — Така ли се отнасяте с чужденците? Не знаете ли какво е гостоприемство?

— Не — отвърна Траз Онмале. — Не знаем. Ние сме крати и следваме напътствията на своите емблеми.

— Този човек ме удари — продължи да протестира Рейт. — Нима е страхливец? Отказва ли да се бие? Ами ако му отнема емблемата? Няма ли да заема неговото място в племето?

— Емблемата сама по себе си е мястото — обясни Траз Онмале. — Човекът Осом е само носител на емблемата Вадуз. Без Вадуз той ще е същият като теб. Но ако Вадуз се чувства добре с Осом, какъвто вероятно е случаят, никога няма да можеш да го получиш.

— Бих могъл да се опитам.

— Несъмнено. Само че е твърде късно — ето и касапина. Бъди така добър да си вдигнеш туниката.

Рейт извърна ужасен поглед към жената, чиито рамене бяха с по няколко сантиметра по-широки и мускулести от неговите и която се приближаваше със зловеща усмивка.

— Все още има малко време — прошепна Рейт. — Може да се окаже напълно достатъчно — той се извърна рязко към Осом Вадуз, който мигновено измъкна рапирата си, чийто връх потрепери и изсъска. Но Рейт вече беше пристъпил достатъчно близо, за да е във вътрешността на обсега на оръжието. Осом Вадуз се опита да отскочи назад, Рейт го улови за ръката, която бе твърда като стомана — в сегашното му състояние Осом Вадуз несъмнено бе по-силният от двамата. Осом дръпна рязко ръката си, за да събори Рейт на земята. Ала Рейт пристъпи в същата посока и се завъртя, за да лиши противника си от равновесие. Подложи рамо, Вадуз се претърколи през кръста му и се тръшна на земята. Рейт го изрита в главата, сетне опря стъпало на трахеята му и натисна с всичка сила. Докато Вадуз се мяташе и подскачаше, задушен и хъркащ, Рейт посегна към шапката му, но един от шаманите го изпревари.

— Аз спечелих в бой емблемата! — извика Рейт на Траз Онмале. — Тя е моя.

— В никакъв случай! — отвърна с нескрита омраза шаманът. — Законите ни не повеляват подобно нещо. Ти си роб и роб ще си останеш!

— И теб ли трябва да убия? — попита Рейт и пристъпи заплашително към него.

— Достатъчно! — кресна Траз Онмале. — Няма да има повече убийства! Прекратете!

— Какво ще стане с емблемата? — попита Рейт. — Съгласен ли си, че е моя?

— Трябва да помисля — обяви младежът. — А докато реша, стига караници. Отнесете тялото на кладата. Къде са Съдниците? Нека пристъпят напред и да отсъдят делата на мъжа Осом, който носеше Вадуз. Емблеми, докарайте машината!

Рейт се отмести настрани. След няколко минути той се доближи незабелязано до Траз Онмале.

— Ако искаш, мога да напусна племето и да продължа сам.

— Ще узнаеш желанията ми, когато бъдат изречени — каза младежът с непоколебимост, която вероятно му бе наложена от неговия Онмале. — Не забравяй, че си мой роб, аз бях този, който спря ножовете, да не те убият. Ако се опиташ да избягаш, ще бъдеш проследен, заловен и бичуван. А сега отивай да събираш сено.