Катрин Курц - Възходът на Дерините

Щом короната легна върху главата на Келсън, Деринийното видение се стопи, а Морган и всички други останаха, докато Келсън не бе дарен и с останалите служебни почести.

Когато прелатите привършиха работата си, Морган леко се извърна към Дънкан и прошепна с нисък глас.

— Дънкан, видя ли и ти онова, което аз забелязах?

Дънкан едва доловимо кимна.

— Знаеш ли кой е той? — настоя да изтръгне отговор Морган.

Дънкан се огледа неспокойно встрани и насочи поглед към церемонията. Сега свещениците се кълняха във вярност и преданост към своя крал и скоро всичко щеше да приключи.

— Дай ми възможност сам да се досетя — прошепна му Дънкан. — Това беше твоят странен непознат.

Този път бе ред на Морган да кимне.

— Да не мислиш, че е Св. Камбър?

Дънкан поклати глава и се намръщи.

— Той говореше в името на Св. Камбър, което прави загадката далеч по-сложна.

Морган леко въздъхна и пооправи плаща си. Ако го прегънеше на три, можеше да прикрие дупката в туниката си и засъхналата кръв отстрани.

— Радвам се, че не е Св. Камбър — прошепна Морган, преди да изкатери стъпалата и да отдаде почит на новия крал. — Не ми харесва да съм мишена на небесните специални услуги. Това ме кара да се чувствам неловко.

С тези думи той коленичи пред Келсън и му подаде ръцете си. Гласът му проехтя ясен и мощен сред глъчката в катедралата, щом зарецитира древната клетва.

— Аз, Аларик, дук на Коруин, ставам верен твой поданик, блюстител на закона, който ще ти бъде предан за вечни времена; нека вярата и истината съпровождат винаги моите дела, на живот и смърт. Помогни ми, Боже.

Морган се изправи, за да посрещне кралската прегръдка, а останалите — Нигел, Иуон, лорд Джеърд, Кевин Маклейн и Дери — повториха клетвата си за вярност към новия си владетел. Морган измъкна още веднъж държавния меч и го задържа изправен пред краля, докато всички лордове и барони се притекоха и се заклеха във верноподаничеството си. После всички оформиха шествие пред катедралата вън.

Свещениците прекосиха трансепта и се стълпиха долу, в централния кораб. При смъртта на Чариса хората й се бяха стопили в тълпата и сега провъзгласяваха в един глас Келсън за крал. Ала точно когато Келсън и свитата му минаха през трансепта, слънцето се показа иззад ръждивата облачна маса.

Още веднъж оцветената в пъстри отблясъци светлина нахлу през високите витражи и образува светло петно в нозете на Келсън. Той се спря и гласовете в катедралата замлъкнаха в смутено очакване, щом всички отправиха поглед към младия си господар. Защото преди бяха станали свидетели на смърт в пъстроцветната игра на светлините.

Келсън се загледа през прозореца и се усмихна на смълчаното море от ведри лица. После спокойно пристъпи в светлината.

Последва продължителна въздишка на почуда. Защото в светлината не настъпи повече смърт. Богати ручеи светлина заблестяха върху скъпоценните камъни на Келсън и огряха короната му като хиляди слънчеви изгреви в Гуинид…

Той се обърна към Морган и Дънкан, давайки им знак да го последват в светлината. Те се подчиниха без колебание.

Светлината блестеше в златистите коси на Морган, върху богато извезания му кадифен плащ и върху снежнобялата връхна дреха на Дънкан в гама от богати, искрящи цветове. Тогава тримата слязоха надолу към централния кораб.

Щом шествието се понесе, сред тълпата се разнесоха ликуващи възгласи и сърдечни викове „Бог да пази крал Келсън! Да живее краля!“

И кралят на Гуинид се отдръпна от шествието, за да приветства признателния народ.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4593

Издание:

Катрин Курц. Възходът на Дерините

Хроника на Дерините. Книга I

Превод: Алена Ликова

Редактор: Христина Кочемидова

Компютърен набор „Абанос“ ООД — София

Печат „Полипринт“ — Враца 1994 г.

Издава АБАГАР ХОЛДИНГ и ИК „ОРФИЯ“

ISBN: 954–584–107–9

Господи помилуй — Б.пр.

„Терзаещ“ — общоприетата иконография на митическото животно грифон в хералдиката и произв. на изкуството (фр.). — Б.пр.

Да бъде светлина (лат.) — Б.пр.

В името на Отца и Сина и Святого духа, амин. — Б.пр.

Господи, да бъде Твоята воля. — Б.пр.