Катрин Курц: Възходът на Дерините

Гласът на Чариса се разля ниско, но ясно в тишината на катедралата.

Щом Чариса привърши със строфата, Нигел придърпа силно Дънкан за ръкава.

— Дънкан! Усеща ли той какво прави тя? Ако той завърши това заклинание и слее двете арки…

— Зная — прошепна мрачно Дънкан. — Ако това се случи, кръгът няма да се разчупи, освен ако някой от двамата не умре. Така гласят древните правила.

— Но…

— Това се отнася отчасти и за безопасността на околните, Нигел — добави Морган с изнемощял глас. — Ако не съществува затвореният кръг, магията понякога се разпростира извън властта на практикуващите я. Сега те ще призоват фантастично количество енергия, привлечена от какви ли не източници. Уверявам те, че голяма част от онова, което ще видиш, няма да ти се понрави.

— Поне знаем, че Келсън притежава силата на Брайън — прошушна Дънкан, наблюдавайки протегнатите напред ръце на Келсън, също както бе сторила и Чариса. — Никой не е учил момчето на тези неща.

С решителен и нисък глас Келсън отвърна на заклинанието на Чариса.

При последните думи на Келсън там, където бяха двете арки, бликна виолетов огън и студена виолетова ивица обгради огромен кръг от четиридесетина стъпки — пространството, където щеше да се проведе двубоят. Сякаш по предварително даден сигнал двамата се отдалечиха в срещуположните краища на обръча, на пет крачки от него и на разстояние тридесет стъпки помежду си.

Чариса бързо огледа границите на кръга и леко се поклони. Гласът й отекна глухо сред магическото пространство на сцената на двубоя.

— Милорд Келсън, като предизвикан, имаш правото и привилегията да нанесеш първия удар. Ще се възползваш ли от него, или предизвикващият трябва да започне пръв?

В отговор Келсън се поклони.

— Милейди Чариса, вярно е, че като предизвикан първият удар е мое право и привилегия, но пред лицето на такава нежна предизвикваща отстъпвам реда си. Нека първият удар е твой.

Чариса се усмихна и се поклони, а Нигел отново сръчка Дънкан.

— Какво, по дяволите, прави той? — попита той с дрезгав шепот. — Не бива да й предоставя повече предимства, тя и без това притежава достатъчно.

— Там е работата — промърмори Дънкан. — Но той трябваше да постъпи така. Част от формалните правила на двубоя гласят, че когато предизвиканият е мъж, той трябва да преотстъпи правото на първия удар на жената-противник. Келсън се съгласи да играе по правилата и това е само едно от тях. Не се тревожи. Първите заклинания само опипват почвата между съперниците.

В другата половина на обръча Чариса протегна ръце напред с китки, допрени една до друга. Като си мърмореше нещо неразбираемо под нос, тя раздалечи ръцете си. В същия миг сфера от синя светлина лумна и ярко закръжа във въздуха над нея, постепенно се уголеми, докато не достигна до човешки размери и прие очертанията на сражаващ се мъж.

Формата изкристализира и изобрази син воин в синя ризница с оголен меч в ръка и син щит пред себе си, който се огледа из обръча и забеляза Келсън. После, изригвайки огън и сини изпарения, той насочи глава към младия крал и предпазливо се запрокрадва през кръга.

За миг Келсън се поколеба. После положи лявата си ръка върху стиснатия си десен юмрук и измъкна блестящия пурпурно червен меч. Когато синият воин пристъпи достатъчно близо до Келсън, от лявата ръка на момчето избликна светкавица, прикова на място синия меч и пурпурното острие отсече главата на фантома. Тя рухна на пода с кух звук и привидението, и мечът на Келсън се стопиха. Остана само тънка ивица мъгла от сини изпарения.

Окуражени от бързата победа на своя крал, наблюдаващите издадоха шумен одобрителен възглас, ала бързо замлъкнаха, щом чевръстите пръсти на Чариса се извисиха гневно за ответното заклинание. Още преди да започне чародейството, тъмна мъгла се заизсипва във вихрушка около нея и придоби формата на чудовищен дракон.

Преди да е изрекла още втория магически куплет, Келсън вече зашепна противозаклинание и гъстата вълшебна мъгла се поразсея.