Катрин Курц: Възходът на Дерините

Чариса предизвикателно вирна глава.

— Призрачната няма нужда от пощада, Келсън. И когато такива хвалби са построени само на лъжи, мога единствено да се изсмея. Ела, ако не си страхливец. Готова съм да се сражавам с теб.

Келсън й хвърли пренебрежителен поглед, после отклони очи към Морган и Дънкан и леко им кимна. Той се пресегна към шията си и разкопча тежкия виненочервен плащ, а Нигел внезапно пристъпи напред и го пое; възбудата му и надеждите му пред изхода на двубоя се чувстваха осезаемо в светлината на новото познание на Келсън. Младият принц създаваше впечатление на сигурност пред вуйчо си, когато се обърна и закрачи бавно по олтарните стъпала. Нигел прибра пелерината в ръка и се присъедини отдясно към Морган и Дънкан.

Щом Келсън се спусна по стъпалата, Чариса се отдръпна в отдалечения ъгъл на трансепта, може би на четиридесет стъпки и изчака Келсън да спре и да вдигне ръкавицата.

Той бавно се изправи и изчисли пестеливо движенията си така, че да достигне колкото се може по-скоро знака на Камбър. С ъгълчето на окото си съзираше целта си на двадесетина стъпки разстояние напред и малко вляво. Закрачи към Чариса с металната ръкавица, свивайки леко вляво, за да достигне знака. После, преди да е стъпил върху него, хвърли надясно пред себе си ръкавицата. Щом тя изплющя върху мраморния под, той стъпи върху знака.

Морган и Дънкан наблюдаваха сцената с нарастващо напрежение, тъй като рискования ход, който предприемаше Келсън, бе насочен към опасно неравенство в силите с ужасяващи последствия. Съществуваше също така и несигурност пред това, което бе замислило момчето. А че имаше план, бе очевидно, ако се съдеше по погледа, който им бе хвърлил преди да се спусне по стъпалата. Щом доближи знака, те се досетиха какво има предвид. Ала доколкото можаха да забележат, не последва никаква реакция, щом Келсън захвърли ръкавицата и стъпи върху знака.

Чариса се загледа за миг презрително в ръкавицата, накара я да заиграе в дланта й и я запокити към един от нейните стражи. Сетне леко се поклони и пристъпи няколко крачки по-близо към Келсън. Принцът никога не бе изглеждал толкова млад, толкова самотен.

— Готов ли си да започнем, мой принце Келсън? — запита Чариса, като думите на отдавна оформения ритуал се затъркаляха от езика й с школувана лекота.

Келсън кимна.

— Готови сме, милейди Чариса.

Чариса се усмихна и се отдръпна няколко крачки назад, като повдигна ръка и замърмори някакво заклинание. В същия миг иззад гърба й изскочи полукръг от син огън в застрашителна сапфирено ледена дъга и зае половината от големия кръг със знаците на светците.

Тя свали ръце и отстъпи още няколко крачки назад, после направи властно движение към Келсън.

Келсън си пое дълбоко дъх. Сега му предстоеше върховното изпитание. Ако не можеше да отвърне на заклинанията на Чариса, това означаваше, че е изгубил играта, че силите му са изцяло изчерпани. А той не бе почувствал нищо — никакво трепкащо пламъче на познанието, щом бе стъпил върху знака на Камбър. И нямаше да научи нищо, докато не опиташе за пръв път магическото заклинание. Келсън прошепна тиха молба към светеца-отстъпник, върху чийто знак стоеше сега и вдигна високо ръка над главата си в единствено плавно движение, както бе видял да прави Чариса.

Неканени думи напираха на устните му — думи, които никога не бе чувал преди, нисък напев, от който въздухът около него завибрира от енергия в отклик и очерта зад гърба му огнено червена линия — линия, която се огъна в исканата кръгообразна форма и съедини двете арки в пълен кръг, наполовина червен, наполовина син.

Келсън прикри усмивката си и сне ръце, като чувстваше как силата ги изпълва и в съзнанието му нахлуха хиляди заклинания, съдържащи много повече мощ, отколкото се бе надявал. Навред около себе си дочу тиха въздишка на облекчение, щом неговите хора разбраха, че наистина притежава силата на Халдейн.

Ала това не бе всичко. Защото някъде дълбоко, в глъбините на съзнанието си чувстваше мимолетното присъствие на други две същества — Морган и Дънкан. Бегло впечатление за поздравления и доверие озари най-затънтените кътчета на разума му, после отшумя.

Той се усмихна леко и саркастично, забелязал как Чариса вдига вежди, изненадана от отклика на нейното заклинание. Ала той незабавно се концентрира върху онова, което последва, щом Чариса протегна ръце напред и зашепна друг магически напев. Той разбираше езика му и се заслуша внимателно, търсейки в съзнанието си правилния отговор, след като тя свърши.