Катрин Курц: Възходът на Дерините

— Доколкото мога да отгатна, тя се намира във взаимосвързан енергетичен транс, контролиран от Чариса. Ще се оправи, ако можем да разбием обръча. Иначе само Чариса може да я освободи — или по своя воля, или чрез собствената си смърт. Тъй като първото ми се струва невъзможно, трябва да заложим на другата карта. Ето че ни предстои още една битка.

Келсън мрачно кимна. Мислите му се въртяха около онова, което бе научил през последните няколко минути. Той беше наполовина Дерини! И ако действията на майка му бяха знак за това, трябваше да се възползва донякъде от това обстоятелство. В края на краищата, той бе обучен да приема тези сили, да вярва в тях — познаваше дори и някои правила за контролирането им. Ако можеше сега да приложи някои от тях.

Освен това, съществуваха и силите на Брайън — може би те също бяха достъпни. Навярно бяха пропуснали някоя брънка в ритуалното стихотворение. Печатът на Морган не бе печатът на Закрилника. Кой бе тогава Закрилникът? Сега, като се замисли за онези строфи, се досети, че Морган бе наречен Защитник, а не Закрилник в първата част на стихотворението. Значи Закрилникът бе някой друг. А печатът на Закрилника — какво можеше да означава това?

Чариса се завърна на първоначалното си място в подножието на олтарните си стъпала и посочи рицарската ръкавица, стояща все още на мястото, където я бе подхвърлил Морган. Устните й се разтеглиха в мрачна усмивка, за нея нямаше и съмнение, че държи нещата в свои ръце. Келсън не притежаваше силата на баща си. Ако я имаше, щеше да я използва, за да защити майка си. Момчето не бе достатъчно опитно и изкусно да пожертва Джихана само заради ефекта на последната решителна победа. Освен това, тя знаеше добре, че взривната енергия, спасила живота на кралицата, никога не би могла да дойде от съзнанието на полуобучения Келсън Халдейн.

Тя кимна леко на Келсън, щом той зае мястото си на върха на стъпалата и посрещна безстрастно погледа му.

— А сега, Келсън Халдейн, сине на Брайън, ще приемеш ли честното ми предизвикателство да се сражаваш в духа на древния почтен начин на нашите предци, Дерините? Или трябва да те ударя и умъртвя там, където стоиш, да те унищожа като обикновена жертва, без двубой?

Хайде, Келсън. Ти преди се кичеше с хвалебствени слова за своите умения. Ще разкрия твоята лъжа!

Умът на Келсън бясно препускаше, като пресяваше всяко късче информация за магията на Дерините в търсене на ключа. Той сключи ръце и пръстите му отсъстващо потъркаха Огнения пръстен, а мислите му отново и отново се връщаха към ритуалния стих: „Щастлива утрин, дясна длан. Знакът на Закрилника ще запечата твоята мощ. Знакът на Закрилника ще запечата…“ Знакът на Закрилника…

Внезапно очите на Келсън се фокусираха върху пода, където стоеше Чариса. Никога преди не бе забелязвал знаците, вградени в мраморния под на трансепта — символи на светци, символи на… — в името на Вси Светии! Възможно ли бе това?

Опитвайки се да овладее възбудата си, той обгърна умишлено с нехаен поглед големия кръг от знаци, като търсеше онзи, който не се и осмеляваше да се надява, че ще открие. Ако църквата бе по-нова, нямаше никакъв шанс да го намери. На базиликата „Св. Георги“… за Бога, ето го! Знакът на Св. Камбър, който отдавна бе наречен „Дефенсор Хоминиум“, Закрилник на човека!

С триумфиращ поглед той огледа катедралата. Бе го намерил! Не можеше да има друг отговор. Те необмислено бяха идентифицирали личностите на Защитника и Закрилника в едно при тълкуването на ритуалното стихотворение, и затова смисълът му им беше убягнал. Ала сега…

Той хвърли самоуверен поглед на Чариса и дълго я изучава, преди да заговори. Сега трябваше да подготви сцената за това, което му предстоеше да извърши.

— Ти каза, че се страхуваме от двубоя с теб, Чариса — с равен глас изрече той. — Призна, че си убиецът на крал Брайън. Причини сериозни рани на човек, към когото изпитваме същата дълбока почит. И се опита да умъртвиш майка ми, когато тя направи усилие да предотврати действията ти. Но сега вече мина времето за празни приказки — той самоуверено огледа множеството. — Отмина времето и за милост и пощада, които смятахме да ти предложим дори в светлината на всичко, което се случи. И сега те предупреждаваме, Чариса. Приемаме предизвикателството ти и сме съгласни на двубой, макар и с известна неохота на това свято място. Но тъй като ти ни принуждаваш да си послужим със сила, не можем да ти гарантираме нито милост, нито обещание за лека отплата.