Катрин Курц - Възходът на Дерините

Морган падна на коляно, а Дънкан и двама други свещеници се втурнаха към него. Той разкъса верижката от врата си със здравата си ръка и я захвърли пред Чариса, а лицето му се изкриви от болка, щом Дънкан и свещениците го повлякоха към светилището и го облегнаха на стъпалата. Чариса се разсмя.

— Да, кой е сега господарят на Гуинид, мой горди приятелю? — подигра му се тя и се приближи с леки стъпки към мястото, където Ян се гърчеше все още на пода. — Мислех, че си достатъчно опитен, за да не допуснеш тази фатална грешка — да обърнеш гръб на ранения си враг.

Щом Келсън, Нигел и другите приятели на Морган се стълпиха около ранения генерал, Чариса извърна поглед надолу към Ян и го смушка с върха на обувката си. Той издаде нисък стон и тя се приведе над него, за да надникне в очите му.

— Браво, Ян — промълви тя. — Колко жалко, че няма да бъдеш тук, за да видиш резултата от нашия малък заговор. Раната ти е прекалено голяма и нямам нито време, нито излишни сили да те спасявам.

Ян изкриви лице от болка, опитвайки се напразно да протестира.

— Чариса, ти ми обеща! Увери ме, че ще управлявам Коруин, че ние двамата…

— Съжалявам , скъпи мой, но ти не съумя напълно да се справиш, така ли е? Колко жалко. Беше толкова умел в другите неща.

— Чариса, моля те…

Чариса сложи пръст на устните му.

— Знаеш, че презирам молбите. Не мога да ти помогна и толкова. А и ти също не можеш да си помогнеш, нали, бедно смъртно създание? Ще ми липсваш, Ян — макар и да смяташе накрая да ме победиш.

Ян се опита наново да заговори, но широките му очи се изпълниха с ужас от това, че тя бе отгатнала тайната му. Чариса вдигна другата си ръка, нашепвайки заклинание. Няколко секунди Ян напразно се бореше за въздух, сграбчил мантията й в отчаяние. Сетне изпусна последния си дъх. Чариса небрежно се изправи.

— Е, Келсън? — усмихна се подигравателно тя. — Изглежда, че малкият ни дуел не успя нищо да реши. Моят Шампион е мъртъв — виждаш сам — ала и твоят е силно ранен и животът му е под съмнение. Изглежда, ще трябва пак теб да предизвикам на дуел, за да получа удовлетворение.

При тези думи Морган остро я изгледа и се сгърчи, тъй като раната му причиняваше голяма болка. Капчици пот оросиха горната му устна, щом Дънкан докосна раната му с нежни пръсти и той кимна на Келсън да се приближи. Келсън сви диплите на прекрасния си пурпурночервен плащ и коленичи до Морган, а очите му бяха изпълнени със загриженост за ранения приятел.

— Келсън — пророни Морган през стиснатите си зъби, простенвайки високо, щом Дънкан извади камата и запревързва раната. — Келсън, бъди внимателен. Тя ще се опита да те измами. Единствената ти надежда сега е да спечелиш достатъчно време, за да намериш ключа към собствената си сила. Убеден съм, че той трябва да е някъде около нас. Просто не сме го забелязали.

— Ще се опитам, Аларик — промълви Келсън.

— Бих искал да ти помогна повече, мой принце — продължи Морган. Той се отпусна полуприпаднал назад и Келсън се пресегна и стисна ръката му, за да му вдъхне увереност.

— Не се тревожи.

Келсън се изправи и полите на алената му мантия, които бе държал в ръце, се развяха на широки дипли. Почувства как всички очи са вперени в него, щом пристъпи няколко крачки по олтарните стъпала и по-скоро усети, отколкото забеляза как архиепископите и епископите се размърдаха зад него, за да разчистят терен за очаквания двубой.

Той се огледа около себе си и зърна напрегнатите лица в тълпата, застрашителната поза на въоръжените мъже, стоящи все още зад Чариса, долови вълната на спокойно доверие, излъчваща се от Нигел зад майка му — и Джихана, бледа, с изопнато лице в страшната тишина, с ръце, сключени в юмруци и с трескави и молещи очи.

— Е, Келсън — отекна ниският глас на Чариса под купола на широката базилика и завибрира в смълчаното светилище. — Изглежда се колебаеш, мой скъпоценни принце. Какво ли става с теб? — Пълните й устни се разтеглиха в подигравателна усмивка.

Келсън отвърна равнодушно на погледа й.

— Най-добре ще бъде да си вървиш, Чариса — спокойно изрече той. — Нашият Шампион е жив и вече победи твоя. Каузата ти не беше защитена.

Чариса безрадостно се разсмя и поклати глава.

— Страхувам се, че няма да е толкова лесно, Келсън. И ако не ти е станало ясно, призовавам те на смъртен двубой тук и сега — на изпитание чрез магия, което желаех от самото начало, както знаеш добре. — Сред множеството се разнесе уплашено роптание. — Не можеш да я избегнеш толкова лесно. Баща ти би схванал за какво става дума.