Катрин Курц - Възходът на Дерините

С котешка грациозност и спокойствие Морган се плъзна по олтарните стъпала, изваждайки меча си.

— Спести си хвалебствените словоизлияния, предателю! — избълва презрително Морган. Той промуши ръкавицата с върха на острието си, вдигна я във въздуха и я захвърли в нозете на Чариса.

— Приемам предизвикателството ти в името на Келсън Халдейн, Крал на Гуинид!

— Не бъди толкова самоуверен — парира думите му Ян и направи няколко заплашителни крачки към него.

Щом въоръжената свита на Чариса се отдръпна, за да направи място за сражението, Ян впери замислено поглед в съперника си, изучавайки всяко негово движение, докато връхчето на меча му почти нехайно потрепваше във въздуха.

Морган също изучаваше своя неприятел, сивите му очи дебнеха всяка негова стъпка, всяко бегло, неуловимо движение на бляскавото острие. Никога не се бе сражавал с Ян досега, ала очевидно младият пер бе натрупал значително повече умения, отколкото можеше да се очаква. Някаква безгрижна надменност витаеше около инак дълбоко вглъбения мъж, която подсилваше бдителността на противника му.

Морган не хранеше особено безпокойство пред изхода на дуела. Той идеално умееше да върти меч и знаеше цената си. Никога не бе изгубвал битка, откакто бе навлязъл в зрелостта си и не възнамеряваше да отстъпи и сега. Ала все пак неувереността пред уменията и финеса на Ян изискваха по-предпазливи стъпки, докато не се увереше що за противник има пред себе си. Длъжен бе да спечели двубоя заради Келсън, независимо на каква цена. Ала каквато и да бе тя, той щеше да я заплати дори и с кръвта си.

Дебнеха се един срещу друг доста дълго. С бясно хвърляне напред и нанасяне на произволни удари Ян търсеше начин да пробие защитата на Морган в решаващите първи секунди на двубоя. Ала Морган не можеше лесно да бъде подведен. Парирайки пъргаво ударите му, той избягваше острието на Ян с лекота, след което се впускаше в атака и леко се отдръпваше, разбрал, че победата не е толкова лесна. Той разсичаше със ситни защитни удари пространството около себе си, образувайки непробиваема стена и лесно отбиваше всяка нова атака на Ян, проумял вече техниката на противника.

Изведнъж той откри в съперника си онова, което търсеше и мълниеносно се впусна в специална нападателна маневра, която бе отлагал за подходящия момент. Ударът му разсече финия кадифен жакет на Ян и рани дясното му рамо, при което перът отскочи за миг назад.

Ян побесня от докосването на противниковия меч. Въпреки, че от край време криеше майсторството си, той се смяташе за отличен фехтовчик. Да бъде засегнат от един макар и слаб удар в първия си дуел пред зяпащото множество не му влизаше в сметката. Това означаваше позор за бойното му изкуство.

Втурвайки се в атака с главата напред, Ян се върна отново към дуела, като този път се сражаваше повече с чувства, отколкото с разум, както и се бе надявал Морган. Накрая с един необмислен ход той се откри за противника си повече, отколкото бе простимо. Макар и да парира първия замах на Морган, левият контраудар на генерала го завари неподготвен откъм дясната му страна и острието на Морган се вряза безмилостно в плътта му.

Щом мечът изтрополя от ръката на Ян и лицето му изгуби цвета си, Морган изтегли оръжието си и отстъпи назад. Ян се олюля за миг с бликащи от очите му изненада и ужас, после рухна на пода и мечът му отхвръкна с дрънчене от вцепенените пръсти. Очите му се затвориха, а Морган презрително отметна назад глава и избърса острието си о златистата му пелерина, след което се отправи спокойно към Чариса с меч в ръка.

При приближаването му очите на Чариса гневно проблеснаха, ала в този миг той забеляза нещо, което бе убягнало от погледа му — леко раздвижване на мъжа, паднал на пода зад него.

— Кой е сега владетелят на Гуинид? — присмя й се Морган, насочвайки острието към гърлото й.

Зад него Чариса зърна бързото повдигане на ръка и блясъка на любимата кама на Ян, която просвистя от вирнатия му юмрук. Пръстите на ръцете й вече се раздвижваха за бързо заклинание, когато някой извика:

— Морган!

Морган светкавично се извърна, но камата вече летеше във въздуха и той изви тяло, за да избегне блестящото острие. Ала докато се опитваше да се отдръпне, верижката на почетната му значка внезапно се закачи и се омота около врата му, задуши го и го извади от равновесие.

Тогава камата се заби дълбоко в рамото му и той се олюля, мечът се изплъзна от пламналите му пръсти и издрънча на мраморния под с нестройни звуци.