Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Ще изпълня всичко обещано, помогни ми, Боже.

Той връчи клетвената декларация в ръцете на един от помощник-свещениците, после се върна при аналоя си. Като коленичи, той усети известно оживление от дясната си страна, извърна поглед натам и зърна Дери, който си проправяше път към Морган и тихо зашепна нещо в ухото му. Щом гласът на архиепископа проехтя из катедралата в традиционните молитви за краля, Келсън се напрегна да долови какво казваше Дери на високия лорд на Дерините, ала прехапа устни от раздразнение, тъй като не можа да дочуе ни дума.

При все това нещата бяха за него повече от ясни. Келсън улови разтревожения поглед на Морган, отправен към Дънкан, зърна свещеника да прехапва долната си устна от гняв и разбра смисъла на думите на Дери. Идваше Чариса. Дери бе зърнал свитата й от върха на камбанарията. Оставаха около десетина минути до крайния сблъсък.

Молитвите за краля, произнесени от Кориган, привършиха, без Келсън да е чул и дума от тях и двамата прелати го поведоха отново към олтара, пред който той се просна за освещаване.

Хорът запя друг химн, докато той лежеше на килима пред високия олтар. Тялото му бе изцяло покрито с мантията в цвят слонова кост, с изключение на главата и връхчетата на ботушите. Всички свещеници, включени в обреда, коленичиха около него и устните им се раздвижиха в молитва.

Келсън сключи още по-здраво ръце и се помоли за сила, чувствайки ледения допир на ужаса по врата си, като се опита да си внуши, че ще бъде спасен, че може да устои на всякакви опити за посегателство на Призрачната срещу законния крал на Гуинид.

Химнът свърши и прелатите помогнаха на Келсън да се изправи, като същевременно съблякоха бялата му мантия. После, щом четиримата рицари, носещи балдахина, се завърнаха по местата си, Келсън коленичи още веднъж на олтарните стъпала, за да получи благословията, която щеше да го превърне в миропомазан крал на Гуинид.

Морган наблюдаваше с гордост как миропомазваха момчето по главата и ръцете, опитвайки се да не дава израз на безпокойството си от страшната свита, която неумолимо наближаваше катедралата. След като и тази процедура привърши и хорът разля гласчетата си в друг хвалебствен химн, Морган се напрегна да долови какво става вън и леко се вцепени, щом звуците на литургийната церемония се смесиха с призрачното ехо на подковани копита, прокънтяващи със стоманен звън по калдъръмената улица.

Келсън се изправи, за да бъде окичен с отличителните символи на неговата служба. Свещениците пристегнаха пурпурната мантия на кралския сан около раменете му и докоснаха нозете му със златни шпори. Щом метална ризница прозвънтя под голата стомана вън пред тежките врати на катедралата, архиепископ Кориган пое от Дънкан Огнения пръстен, промърмори над него някаква благословия, задържа го вдигнат високо и го постави върху левия показалец на Келсън.

След това направи знак на Морган да се приближи с Държавния меч.

Това бе дългоочакваният миг за Морган, тъй като дори с Огнения пръстен на ръката си, Келсън не можеше да направи магия, преди да бъде докоснат от Печата на Закрилника. Застанал до Келсън, той измъкна от ножницата големия меч и го връчи на Кориган, наблюдавайки разтревожен молбите на архиепископа мечът да бъде използван единствено, за да раздава справедливост.

Накрая Кориган връчи меча на Келсън. Момчето обезпокоено отправи поглед към Морган, докосна с устни оръжието и го предаде на притежателя му. След тази процедура Келсън докосна за миг печата върху пръстена на Морган, после смаян застина на място.

Защото, щом стори това, той не почувства прилива на сила, предсказана му от Брайъновото ритуално стихотворение. Изпълненият му с мъка и страдание поглед потърси трескаво очите на Морган, а Морган почувства буца да засяда на гърлото му.

В някоя брънка на ритуала се бяха провалили. Очевидно Моргановият грифон не бе печатът на Закрилника!

Вън пред катедралата се разнесоха шумни стъпки и множеството зажужа в мрачни предчувствия. Докато Кориган, нямащ представа какво става, продължаваше с ритуала и подаваше обсипания със скъпоценни камъни скиптър на Гуинид на Келсън, вратите на катедралата се разтвориха с приглушен трясък и струя леден вятър просвистя в централния неф.

Щом Морган изви глава към задната част на църквата, в него не остана и капка съмнение по това какво му предстои да зърне. Нито пък бе изненадан.

В катедралата влизаше Чариса, дукесата на Толан, Господарката на Сребърните мъгли, Призрачната. Морган видя силуета й на отворените врати, забулен в бледосиво и синьо, обгърнат от мъгла, която се виеше около нея в зловещо сияние.