Катрин Курц - Възходът на Дерините

Зад тях вървеше свещеник, размахващ кадилница, провесена на дълъг златен синджир, следван от дякона, който носеше тежкия позлатен кръст на архиепископа на Ретмут. След кръста пристъпваше самият архиепископ в прекрасни одежди в бяло и златисто с висок владишки жезъл в ръка и двувърха шапка, обсипана със скъпоценни камъни, силно удължаваща ръста му и лицето под нея — строго и съсредоточено.

Келсън бе зад него. Крачеше под златен балдахин, поддържан от четирима благородници в алени ливреи. От двете му страни пристъпваха архиепископ Лорис и епископ Арилан, и двамата в облекло, съответстващо на одеждите на Кориган, с високите жезли на сановете си. Те бяха следвани от още четирима епископа.

След епископите тържествено крачеше Дънкан, заел почетното си място като изповедник на краля. Той носеше Огнения пръстен върху малък, сребърен, богато инкрустиран поднос. Пръстенът и подносът хвърляха ярки отблясъци върху снежнобелия нагръдник на расото му и озаряваха лицето му.

Той бе следван от Морган, носещ Държавния меч в ножницата право пред себе си.

Зад него със сериозно лице, пребледняло от вълнение, Нигел държеше Държавната корона върху кадифена възглавница. Следваха Джихана и Иуон, дук Джеърд и лорд Кевин Маклейн, лорд Ян Хауел, лорд Бран Корис и група други високопоставени благородници и придворни дами, удостоени с честта да бъдат включени в шествието. Повечето, разбира се, нямаха и представа каква буря се надига под бляскавата повърхност на това величествено събитие.

Мислите на Келсън препускаха бясно с приближаването му до високия олтар на катедралата. Той бе прогонил от съзнанието си пререканията с архиепископ Кориган и Лорис като една от най-малките беди сега, макар и да съзнаваше, че тя открехва простор за ред други страхове. Още не бе зърнал сред присъстващите ужасната Чариса, но не се и съмняваше, че тя ще се появи преди края на церемонията.

Той коленичи пред своя аналой вдясно от олтара, погълнат в молитва, докато останалите от шествието заемаха местата си, макар и да си даваше сметка, че това е безполезно за момента. Не можеше да се концентрира върху молитвите, които произнасяше и се оглеждаше крадешком от двете си страни през сключените на лицето си ръце.

Къде беше тя?

Попита се за миг дали всичко щеше да протече по същия начин, ако нямаше опасност от появата на Призрачната, и като се поразрови в емоциите си по този въпрос, реши, че би му било трудно да се концентрира и при най-добрите условия, с което смъкна от плещите си чувството за вина. Обеща си, че щом започне церемонията, ще се държи по по-достоен начин.

След като хорът изпя ритуалните си химни и останалите участници заеха местата си, Арилан и Лорис застанаха в очакване от двете му страни. След като си пое дълбоко дъх и се прекръсти, Келсън вдигна глава и позволи на двамата прелати да му помогнат да се изправи. Щом се обърнаха с лице към тълпата, архиепископ Кориган пристъпи напред и го хвана за дясната ръка.

— Господа — отекна чистият и уверен глас на Кориган. — Представям ви Келсън, вашия безспорен крал. Ще му отдавате ли почит и ще му служите ли вярно?

— Бог да пази краля Келсън! — потвърдиха единогласно всички присъстващи.

С лек поклон към множеството Кориган посочи с ръка към олтара и Арилан и Лорис изпроводиха признатия вече крал към олтарните стъпала. Всички се поклониха едновременно, след което Кориган и Келсън изкачиха сами стъпалата. С решителен жест Кориган постави дясната ръка на Келсън върху Светото писание, положи лявата си ръка на главата му и захвана да чете клетвата за коронацията.

— Господарю мой Келсън, желаете ли да произнесете клетвата?

— Да — отвърна Келсън.

Кориган се изправи в целия си ръст.

— Келсън Синил Рис Антъни Халдейн, пред Бога и пред хората признат за безспорен наследник на високопочитаемия ни покоен крал Брайън, ще дадете ли тържествено обещание и клетва да пазите мира в Гуинид и да управлявате народа му в духа на древните ни закони и обичаи?

— Тържествено обещавам да изпълня дълга си.

— Ще спомогнете ли с всички сили Законите, Справедливостта и Милосърдието да ръководят всичките ви действия и преценки?

Келсън се огледа наоколо и почувства по-голяма увереност.

— Заричате ли се, че всяко зло и престъпление ще бъдат наказани и че ще опазвате Божиите закони?

— Кълна се във всичко това — отвърна Келсън.

След като Кориган положи коронационната клетва върху олтара, Келсън отново се огледа и уловил окуражаващия поглед на Морган, почувства нов прилив на сили и увереност. Положи с размах новия си подпис „Келсонус рекс“, после взе документа в лявата си ръка, вдигна го високо и спусна отново дясната си ръка върху Светото писание.