Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Но ще се държиш както подобава, нали? Няма да разиграеш някоя сцена, за да ни попречиш? Обещавам ти, Джихана, всичко ще бъде решено в твоя полза. Няма да останеш разочарована. Довери ни се.

— Да ти се доверя? — изсмя се горчиво тя. — Да, може би нямам право на избор в тази ситуация, нали? — Тя сведе очи. — Няма да правя никакви сцени.

Морган кимна и пусна ръката й.

— Благодаря ти, Джихана.

— Не е нужно, Морган — прошепна тя и отвори вратата. — И запомни, че действам по принуда, против най-добрия си съветник — разума. Нямам друг избор. А сега, извини ме, ще се срещнем по-късно на церемонията.

При дадения от Морган знак Нигел скокна от мястото си да изпрати Джихана и тихо затвори вратата след нея. След кратка пауза Морган се обърна към Келсън и Дънкан и въздъхна.

— Е, изглежда, вече трябва да насочим вниманието си към предстоящите събития. Няма каква повече подготовка да правим, няма какво повече да предприемем в наша защита. Съжалявам, че трябваше да бъда толкова груб към майка ти, Келсън, но се налагаше.

— Наистина ли е възможно да притежавам кръв на Дерините в жилите си, Морган? — попита момчето. — Откъде ти хрумна тази идея? Или това е само хитър трик, за да накараме майка ми да ни съдейства?

Морган сви рамене и побутна и двамата към вратата.

— Не зная със сигурност, Келсън. Съществуват явни признаци, че ти имаш родство с Дерините и при други обстоятелства бих използвал вътрешното си прозрение, за да го докажа. Ала мисля, че не си струва да изразходваме енергията си в този напреднал час, само и само да задоволим любопитството си. Много по-добре би било да разчиташ днес на новата сила.

— Разбирам — промълви Келсън.

— Добре. Тогава, да започваме шествието — заключи Морган. — Какво ще кажеш, Дънкан?

— Готов съм — отвърна свещеникът.

— Мой принце?

Келсън пое дълбоко въздух.

— Да започваме — потвърди той.

Чариса вдигна глава и отклони поглед от кристала, който наблюдаваше.

— Значи нашата млада кралица е кръвно свързана с Дерините? — промърмори тя. — Ян, няма ли да спреш да крачиш напред-назад? Нервираш ме.

Ян се закова по средата на крачката си и леко се поклони на Чариса.

— Съжалявам, скъпа — отвърна той с добродушен глас. — Но знаеш колко мразя да чакам. Очаквах този ден от месеци насам.

— Зная — рече Чариса, намествайки сапфирената си коронка върху светлата си коса. — Но ако проявиш малко повече търпение, ще бъдеш богато възнаграден.

Ян кимна и вдигна чашата си за тост.

— Благодаря ти, обич моя. Ала какво ще кажеш за Джихана? Мислиш ли, че тя е Дерини?

— Ако е Дерини, ще мога да се справя с нея — вдигна нехайно рамене Чариса. — Най-малката ми тревога тази сутрин е една необучена Дерини с неизвестен произход, която дори не желае да признае унаследената си сила.

Ян се изправи и се заигра с дръжката на меча си, после вдигна златистия си плащ и го преметна през рамо.

— Е, тогава е най-добре да си тръгвам. Шествието вече се оформя. Сигурна ли си, че не желаеш да се разкрия до последния момент?

Чариса кисело се усмихна.

— Не, ти не бива да се появяваш заедно с мен — отвърна тя. — А ако те повикам да ми се притечеш открито на помощ, то ще е, за да унищожим напълно Морган. Ясно ли ти е?

— Напълно, моя любов — рече Ян и подмигна, като се спря за миг на вратата.

— Ще се видим в катедралата.

Щом вратата се захлопна след Ян, Чариса възвърна вниманието си към кристала на тоалетната масичка. Тя съзираше в него приблизително онова, което виждаше и Морган, — всичко, отразено върху повърхността на големия камък от значката му. Тя зърна Келсън в кралската каляска встрани от него и част от пътя пред тях, по който яздеше Морган.

Скоро щяха да бъдат пред катедралата. Беше време и за нея да потегли.

Щом Морган закова коня си пред катедралата „Св. Георги“, той се огледа подозрително наоколо, както бе правил стотици пъти досега по време на бавното шествие към църквата. Малко по-напред пред него откритата каляска на Келсън също спря и трима епископа и двама архиепископа зачакаха да изпроводят Келсън от каляската му до мястото, където се оформяше ново шествие.

Архиепископите Кориган и Лорис гледаха навъсено и Морган се досети, че те навярно са дочули за кражбата и насилственото проникване в криптата, ала поне епископ Арилан се усмихна широко при вида на младия принц. Дънкан се спря на почтително разстояние от архиепископите, в опит да бъде близо до Келсън, за да му окаже морална подкрепа, както и да се държи по-далеч от първосвещениците, на които беше подчинен.