Катрин Курц - Възходът на Дерините

Дънкан внезапно осъзна, че е затаил дъха си и го изпусна в шумна въздишка. Събитието хвърляше съвършено нова светлина върху нещата. Защото сега името му не само щеше да се забърка в разни съмнителни дела, които се случваха напоследък с такава странна последователност, но и самата му самоличност беше изложена на опасност. Доколкото бе осведомен, само Аларик и Келсън знаеха за произхода му на Дерини и той би предпочел да съхрани тайната си. Ала сега щяха да последват ред други въпроси относно връзката му с Аларик и Келсън. Нямаше как да обясни участието си в приключението предишната вечер. Накрая той притеснено се покашля, решил, че все пак се налага да даде на Нигел някакви обяснения.

— Бяхме в гробницата снощи, Нигел. И отворихме саркофага на Брайън — захвана бавно той. — Дори не се опитвам да го отрека. — В смущението си той сключи ръце. — Ала когато напуснахме криптата, поставихме обратно капака на саркофага, а Роджиър и другите стражи бяха живи. Излишно е да подчертавам, че нямаме никаква вина за смъртта им.

Нигел недоумяващо поклати глава.

— Но защо , Дънкан? На първо място, защо сте отворили саркофага? Ето това не мога да проумея.

— Щяхме да поемем много по-голям риск, ако не го бяхме отворили — намеси се Морган. — Брайъновият ритуал за Келсън изискваше нещо, което бе погребано с краля по грешка. Трябваше да го вземем — нищо друго не ни оставаше. Ето защо се наложи да разпечатаме гробницата. — Той се втренчи в ръцете си и в двата блещукащи пръстена. — Както впоследствие се оказа, извършихме добро дело. Брайън се намираше… под зла магия, видоизменяща формите му. Навярно бе засегнала по някакъв начин и душата му. Налагаше се да разрушим магията и го освободим от нея.

— О, Господи! — промърмори Нигел. — А сигурни ли сте, че това е всичко, което сте извършили?

— Не — продължи Морган. — Взехме онова, от което се нуждаехме на първо място: Окото на Ром. Келсън не искаше да го вземем просто така, ето защо Дънкан остави в замяна кръстчето. Никога не сме и подозирали, че някой друг ще отвори гробницата, щом напуснем криптата.

— Но ето, че са го сторили — прошепна Нигел и поклати глава. — Горкият Брайън. И горкият Келсън. Знаете, че вас ще обвинят за всичко, независимо от онова, което признавате. Аларик, какво ще правим сега?

Ала преди Морган да отговори, по вратата се разнесоха силни удари и Нигел разтревожен вдигна глава.

— О, Божичко, това навярно е Джихана! Тя научи за кръстчето. По-добре е да я пуснете да влезе, докато не е разбила вратата!

Преди някой да успее да се намеси, Келсън се приближи до вратата и дръпна резето. Както и се очакваше, разгневената Джихана се втурна в стаята с лице — буреносен облак. Но Келсън чевръсто затвори вратата под носа на стражите-придружители на кралицата. Джихана бе толкова вбесена, че без да се владее, незабавно се изправи пред Морган и Дънкан и ги нападна с отровния си език.

— Как смеете! — просъска тя през стиснати зъби. — Как сте посмели да се отнесете към него по този начин! И ти , отче Дънкан! — нахвърли се тя върху свещеника.

— Наричаш се служител на Бога! Убийците нямат право да носят такова име!

Тя протегна ръка, смъкна позлатеното разпятие от гърдите на Дънкан, силно почервеняла от гняв и го размаха пред очите му.

— Какво ще кажеш в своя защита? — заповеднически го попита тя, без да повишава ниския си, вледеняващ глас, с който бе започнала. — Настоявам да ми дадеш разумно обяснение за това, което си извършил!

Дънкан не отвърна нищо и тя се обърна към Морган, ала тъкмо да се нахвърли с гневни думи върху него, когато зърна Окото на Ром, просветващо с тъмни отблясъци върху ухото на Келсън. Тя застина на място като истукана, неспособна да повярва на очите си, и се обърна към сина си с хладен гняв.

— Ти, чудовище! — просъска тя. — Ти, изпаднало създание на мрака! Осквернил си гроба на собствения си баща и си станал убиец , за да унаследиш силата му! О, Келсън, виж какво е направил с теб проклетият Дерини!

Келсън я наблюдаваше безмълвен и печален. Как можеше да си помисли такова нещо за него? Как бе могла така да изопачи истината, че да го свърже заедно с името на Морган, в последното гнусно деяние, извършено в катедралата?

— Джихана — тихо промълви Морган, — не е това, за което си мислиш. Ние бяхме…

Джихана се обърна към него с вледеняващ гняв.

— Не искам и да чуя обясненията ти! — прокънтяха думите й като залп. — И ти забранявам да правиш предположения какво мисля за случилото се, ти, зъл дух! Първо поквари душата на съпруга ми, може би дори имаш пръст в смъртта му, а сега се опитваш да сториш същото и със сина ми; а Роджиър, бедният, невинен Роджиър е убит по най-зверски начин, докато е охранявал тленните останки на краля… — Гласът й се прекърши. — Е, сам си си виновен, Дерини. Нямам намерение да ти помагам в това, което ще извършиш. Що се отнася до Келсън, по-добре да не беше се раждал!