Катрин Курц - Възходът на Дерините

Скъпоценният камък блестеше като мразовита нощ, щом го постави на безименния пръст на лявата си ръка. После отпусна китките на ръцете си. Лъвът на Гуинид и Грифонът на Коруин блестяха в алено и зелено на светлината.

— Не съм очаквал това — въздъхна накрая Морган, загледан смаяно в ръцете си. — Не разбирам също защо го е направил. Кралският Шампион е бил винаги наследствена длъжност.

Той отново погледна пръстена, невярващ на очите си и все пак съзнаващ неоспоримия факт, сетне леко поклати глава.

Дънкан се усмихна и обгърна стаята с поглед.

— Между другото, къде е Келсън?

— В банята — отвърна Морган, като взе един от излъсканите си до блясък ботуши и го потърка отново с парченцето плат. — Той е малко… — трябва ли да кажа „объркан“ — с толкова шивачи и гардеробиери тази сутрин. Искаше да знае защо не може да се облече сам. Постарах се да му обясня, че това е само една от кралските процедури, с които трябва да се съобразява и това навярно донякъде го удовлетвори.

Дънкан вдигна другия ботуш на Морган и се изкикоти.

— Когато забележи какво има да облича специално за случая, няма да се гневи толкова на своите гардеробиери. Много пъти съм бил благодарен дори на един-едничък прислужник, когато съм се приготвял за важна церемония — той въздъхна отегчено. — Винаги съществуват толкова много дребни, досадни връзчици и верижки.

Морган грабна ботуша си от Дънкан и изсумтя.

— Ха! Знаеш добре, че обичаш церемониите. — Той енергично се зае да четка ботуша си. — Между другото, имаше ли някакви тревоги тази нощ?

— Само докато заспя — отвърна Дънкан. Той наблюдаваше как Морган обува ботушите си, после взе обърнатата наопаки долна риза на братовчед си и я оправи. Морган провря главата и ръцете си в ризницата и я нагласи на раменете си, поглади светлите копчета за ръкавели и бялата си риза, които беше сложил след банята.

Той облече над нея фина риза от алена коприна и започна да я закопчава отпред. Дънкан отпусна ръкавите й до китките, след което взе горен жакет от черно кадифе, обшито със златна бродерия и перли. Морган тихо подсвирна пред екстравагантността на облеклото, сетне го облече без повече коментари. Той натъкми широките цепнати ръкави така, че отдолу да се вижда алената коприна, после вдигна ръце, докато Дънкан обвиваше талията му с пурпурночервен пояс.

Щом се пресегна за меча в износената му кожена ножница, прикрепена към пояса му с малка скрита халкичка, Дънкан се отдръпна назад, за да се полюбува на цялостния ефект. Свещеникът хвърли на Морган дълъг, изпълнен с възхита поглед, сетне поклати глава и повдигна вежди в комично отчаяние.

— Не, страхувам се, че няма как да се избегне — промърмори той. — Въпреки всичко, вярвам, че ще бъдеш най-дяволски красивият Шампион, който сме имали от години.

— Абсолютно си прав! — съгласи се Морган в наперена поза.

— И ще бъдеш още най-самонадеяният Шампион! — продължи братовчед му.

— Какво?

Дънкан негодуващо размаха пръст.

— Сега, Аларик, помни. Аз съм духовният ти баща. И ти казвам истината за твое добро!

Повече не можеше да сдържа сериозното си изражение. Морган пръв разбра шегата и се заля от смях с безпомощно провиснали ръце. Почти веднага след него и Дънкан избухна в истеричен кикот и се отпусна немощно в претрупания с одеяла и възглавници стол, без да е в състояние да се овладее.

Един прислужник в червена ливрея показа главата си от тоалетната стая на Келсън. Изражението му бе укоризнено, тъй като бе дочул гръмкия смях и със студен тон се обърна към двамата млади лордове.

— Има ли нещо, Ваше Благородие?

Морган овладя смеха си, поклати глава и махна с ръка към прислужника, после напълно изтрезня и отново извика.

— Още ли не е готов Негово Величество? Монсиньор Маклейн трябва скоро да потегли към катедралата.

— Вече съм готов, отче — съобщи Келсън, връхлетял в стаята.

Морган и Дънкан се изправиха зашеметени, неспособни да повярват, че този облечен в злато и в бяло принц бе същото момче, което бе коленичило с тях толкова уплашено предишната вечер.

В коприна и сатен, той стоеше пред тях като млад ангел, а кремавото бяло на одеждите му се нарушаваше само от изкусната игра на златото и рубините в обшивките им. Бе наметнат отгоре с великолепен плащ в цвят слонова кост, чийто колосан сатен бе богато украсен със златисти и сребристи скъпоценни камъни и подплатен в пурпурночервено.

В ръцете си държеше чифт светли кадифени ръкавици и позлатени и посребрени шпори. Върху гарваново черната си коса не носеше шапка, както подобаваше на некоронованите монарси.