Катрин Курц - Възходът на Дерините

Той се спря, за да си налее вино от една кристална гарафа, бързо напълни чашата си и я пресуши, после отново я напълни и я отнесе до една дълга маса зад обширно великолепно легло.

— Ти обикновено действаш според талантите си, Ян — промълви Чариса натъртено.

Ян свали дългия си плащ и го преметна на една скамейка, разкопча пояса с меча си и се отпусна върху облеченото със сатен легло.

— Значи няма да имаме повече проблеми утре, така ли, Ян? — попита Чариса. Тя постави внимателно четката си със сребърна дръжка на тоалетната масичка и се изправи, загръщайки около себе си ефирните дипли на наметалото си в мек ажурен облак.

— Струва ми се, не — усмихна се Ян, като се облегна на лакът и взе чашата си с вино. — Келсън е издал нареждане да не бъде обезпокояван до утре сутринта. Но ако реши да стори нещо в този период от време, ще бъдем осведомени незабавно. Имам свои хора сред стражите. — Кафявите му очи заследиха още по-жадно всяко нейно движение, щом тя пристъпи към него.

— Значи той е издал заповед да не бъде обезпокояван, така ли? — Тя положи тънките си пръсти върху рамото му и се усмихна.

— Смятам, че и аз бих издал същата заповед.

Рано сутринта тишината бе нарушена от леки удари по вратата и Морган, моментално нащрек, напрегнато отвори едно око. Светлината в стаята показваше, че е време за ставане и бърза преценка на собственото му състояние го увери, че краткият му сън е достатъчен. Каквото и да се случеше, сега бе подготвен за него.

Стана от леглото, пристъпи към вратата и внимателно постави ръка на бравата, улавяйки с бързо движение дръжката на камата. Застана плътно до вратата и с нисък глас извика:

— Кой е там?

— Родри, камерхера на двореца, Ваше Благородие — отвърна глас отвън. — Кралските гардеробиери искат да знаят кога Негово Величество ще бъде готов за банята си и пробата. Времето вече напредва.

Морган пъхна обратно камата в ножницата си и повдигна резето. На вратата се показа достолепен, белокос джентълмен в наситено бургундско червено, който незабавно се поклони в почтителен поздрав.

— Ваше Благородие.

— Колко е часът, лорд Родри? — попита тихо Морган.

— Минава пет, Ваше Благородие. Трябваше да се отбия по-рано, но си помислих, че с Негово Величество се нуждаете от повечко сън. Има още цял час до започването на церемонията.

Морган се усмихна.

— Благодаря ви, лорд Родри. Кажете на гардеробиерите, че Келсън скоро ще отиде при тях. И вижте също дали можете да намерите помощника ми, лорд Дери. Ако се появя на коронацията в този си вид, за никого не ще има съмнение, че съм същият нехранимайко, за когото се разнасят какви ли не слухове.

Той многозначително прокара ръка по наболата златиста четина на брадичката си и камерхерът скрито се подсмихна. Той и Морган бяха приятели отдавна, още от дните, когато Морган бе влязъл за пръв път в кралския дворец като паж. Родри беше камерхер дори тогава и времето, което прекарваха заедно бе довело до дълбока дружба с течение на годините. Малкото момче със златисти коси бе грабнало сърцето на Родри тогава и сега той му оставаше предан приятел.

Очите му блеснаха от разбиращо съчувствие, щом погледна Морган право в лицето.

— Никога не е съществувало и съмнение по въпроса, нали, Ваше Благородие? — сухо промълви той с тон, неизискващ отговор. — Има ли нещо друго, което Ваше Благородие би пожелал?

Морган отрицателно поклати глава, после щракна с пръсти, като се досети за една неотклонна молба.

— Да. Изпратете хора да повикат монсиньор Маклейн. Келсън ще иска да го види, преди да потегли към катедралата.

— Добре, Ваше Благородие — поклони се Родри.

Щом Морган затвори вратата и спусна резето, внезапно осъзна, че в стаята бе станало отново студено, така че прошляпа с боси нозе по пода, за да разръчка остатъците от въглени в камината и да накладе огън с повече дърва. Доволен, че отново се е разбумтял, той прекрачи бързо до балконските врати, стъпвайки внимателно на пръсти, щом голите му пети докосваха студените плочи.

Когато дръпна тежките сини сатенени завеси, за да пропусне бледите лъчи на слънчевата светлина, той забеляза, че е наблюдаван. Осъзна се и се усмихна на Келсън, щом оправи завесата, после се приближи до леглото на момчето и седна до него.

— Добро утро, мой принце — бодро го поздрави той. — Как се чувстваш?

Келсън седна на леглото и се зави до брадичката с одеялата.