Катрин Курц - Възходът на Дерините

Морган поклати глава и се разсмя, щом Дери пое нещата в свои ръце, после ги последва в стаята. Поне нямаше да се представи на коронацията като легендарния Дивак от Торент. А обяснението за Дери щеше да отложи, докато не останеха насаме.

На друго място в двореца друг мъж, чийто ден бе започнал няколко часа по-рано на едно далечно място, също бе погълнат от важна задача. Той бе дошъл от обятията на една изумително красива и зла жена, носен върху крилете на магията на Дерините, за да изпълни една специална задача и да се върне обратно.

Той очакваше в нишата на един от главните коридори да дойде някой. Мина голяма група от пажове и оръженосци в официални ливреи, натоварени с плащове в бяло и златисто, предназначени вероятно за Келсън. Но не тях очакваше той тази сутрин.

Когато свитата минаваше покрай него, той се престори, че е увлечен в пристягане на златната катарама на наметалото си. Ала след като остана сам, поднови своето бдение.

Може би десетина минути след тази му хитрина и след още три повтаряния на номера с пристягането на плаща, въжделеният обект на очакването му се появи, както знаеше предварително: двамина кралски оръженосци, носещи прекрасно наметало от червено кадифе и лъскава дървена кутия със скъпоценности.

Ян идеално програмира срещата, пристъпвайки пред тях точно в момента, когато се появиха в нишата срещу него. При маневрата му един от тях се препъна, както беше предвидено. Ян се впусна в обстоятелствени извинения и помогна на младия мъж да стъпи здраво на крака, присъединявайки се към събирането на дрънкулките и верижките, които се бяха разсипали от дървената кутия.

Младият мъж така и не провери съдържанието й след инцидента; изобщо не си бе и помислил, че също така младият лорд Ян може да е заменил една изключително красива значка с друга — тази на кралския Шампион.

В покоите на Келсън Морган се погледна критично в огледалото, докато избърсваше последните следи от сапун по брадичката и ушите си. След банята и бръсненето той се почувства нов човек. Да седиш с чиста риза и бричове бе по-голям лукс, отколкото си бе представял от месеци насам. Това бе почти достатъчно да се наслади на щастието на благородническото си потекло.

След като Дери освободи двамата оръженосци, помагащи му до този момент, през вратата се промуши Дънкан с мълчалив знак към младия лорд на Покрайнините да не предупреждава за появата му. Пристъпвайки тихо зад Морган, той размени мястото си с това на Дери и продължи да изчетква мъхнатата кърпа, подаваща се изпод бялата му ленена яка.

— Добре, добре! Блудният син търси начин да поправи външността си!

Морган рязко се извъртя на място от изненада, после си отдъхна и се усмихна, когато разбра, че това е Дънкан. Той освободи Дери с махване на ръка и го отпрати да се захване с другите си задължения, сетне се настани на стола, а Дънкан го заобиколи и застана пред камината.

— Друг път недей да ме изненадваш така — отправи му забележка Морган. — Ако Дери не беше тук, можех да ти отсека главата, преди да съм разбрал, че това си ти.

Дънкан се усмихна и се отпусна нехайно на облегалката на друг стол.

— Щеше да разбереш навреме — тихо възрази той. — Предполагам, че си прекарал спокойна нощ без повече събития, така ли е?

Морган кимна.

— Какво друго би могло да се случи?

— Земетресения, наводнения, още чудеса, какво ли не — сви рамене Дънкан. — Както и да е, тази сутрин имам малка изненада за теб.

— Сигурен ли си, че ще мога да я понеса? — попита Морган със съмнение в гласа си. — След изненадите, които ми бяха поднесени през последните двайсет и четири часа, не съм уверен, че ще издържа повече.

— О, това не е нещо кой знае какво — отвърна Дънкан с комична гримаса. Той бръкна под пояса си и извади нещо, обгърнато в кадифен плат, което пъхна в ръката на Морган.

— Келсън ме помоли да се погрижа да получиш това. Изглежда, че възнамерява да те направи свой Шампион.

— Свой Шампион? — промълви Морган, като примига срещу проницателния взор на Дънкан. — Откъде знаеш това?

— Е, в края на краищата Келсън споделя с мен някои неща, за които не те уведомява — обясни Дънкан, извърнал невинно поглед към тавана. — Освен това, кой мислиш, че ще бъде назначен, ти, бесен боен кон такъв. Аз ли?

Морган доволно се засмя и тръсна русата си грива, след което охотно разгърна бархетния плат. В него бе завит масивен пръстен с герб — овален оникс, гравиран със Златния лъв на Гуинид. Морган се вгледа очарован, после духна срещу него и го потърка о ръкава си.