Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Хмм, студено е. И съм гладен. Кое време е?

Морган се засмя, протегна се и погали Келсън по челото, после взе ранената му ръка и заразвива превръзката.

— Не е чак толкова късно, колкото си мислиш, мой принце — засмя се той. — Твоите телохранители приготвят банята ти, след броени секунди ще бъде затоплена. И знаеш още, че нямаш право да се храниш преди коронацията.

Келсън ядосано се хвърли обратно в леглото, после се наведе, за да види как Морган сваля превръзката му. Освен две розови следи от убождане нищо друго не издаваше ритуала от предишния ден. Морган сгъна ръката му и Келсън бе поразен, че не бе останала и следа от очакваната болка при движение.

Той разтревожено се взря в Морган, щом той освободи ръката му и свали превръзката.

— Всичко наред ли е?

Морган успокоително потупа момчето по рамото.

— Няма проблеми. Здрав си като камък.

Келсън се усмихна, после се хвана за рамката на леглото и стана от него.

— Значи няма нужда да съм на легло, така ли?

— Ни най-малко.

Морган се пресегна, вдигна наметалото на Келсън от нозете му в леглото и го задържа така, че момчето да се пъхне в него. Келсън се загърна по-плътно, бързо пришляпа до камината и се тръсна на кожата пред нея, за да се постопли.

— Ъмм, така е по-добре — измърмори той, потърка бързо ръце и приглади разчорлената си коса. — Сега какво следва?

Морган се присъедини към него и разръчка огъня.

— Първо, трябва да се изкъпеш. Вече трябва да са готови с банята. После ще изпратя да повикат гардеробиерите ти, за да те облекат.

Келсън спря да потрива ръце и сбърчи неодобрително носле.

— Дяволите да го вземат, мога да се облека и сам.

— Един крал трябва да притежава гардеробиери в деня на коронацията си — засмя се Морган, хвана момчето за ръка и му помогна да се изправи. — Така е по традиция. Освен това, не е необходимо да затормозяваш мозъка си с механиката на слагане на странни плащове, когато трябва да мислиш за отговорностите си към кралството.

Той побутна Келсън към вратата, водеща към тоалетната стая, ала момчето се закова и отправи към Морган подозрителен поглед.

— Значи, трябва да имам гардеробиери, така ли? И колко на брой?

— О, не повече от шест-седем, да речем — отвърна Морган, невинно повдигайки вежди.

— Шестима! — негодуващо възкликна Келсън. — Морган, нямам нужда от шестима гардеробиери!

— Това бунт ли е? — скара се престорено Морган, неспособен да сдържи усмивката си.

Знаеше как се чувства Келсън пред личната си прислуга — той също мразеше излишната суматоха. Ала имаше моменти, когато това не можеше да бъде избегнато. Келсън знаеше това и изражението му подсказваше, че го осъзнава. Но съществуваха и други признаци, че Морган не е произнесъл последната си дума.

Щом момчето открехна вратата и надникна в съседното помещение, то внезапно се обърна и се взря в Морган с изражение на комично възмущение.

— Все пак си мисля — рече разгорещено то, — че си планирал умишлено всичко това.

— Умишлено планирах да те направя крал — скара му се Морган, тъй като търпението му се изчерпваше. — А сега влизай вътре!

Той направи жест, сякаш искаше да сграбчи момчето и Келсън бързо се вмъкна през вратата. Тя се затвори с трясък, но малко след това момчето провря глава и се изплези на Морган.

Морган извърна очи към небето в мълчалива молба към който и да било светец, упражняващ власт над прищевките на кралските принцове. Зрелостта на Келсън от вчерашния ден и нощта сякаш напълно се бе изпарила. Надяваше се принцът да не продължава в същия дух през целия ден.

Преди да се замисли за следващото си действие, на вратата отново някой почука.

— Кой е там?

— Дери, милорд — отвърна познатият глас.

Морган се приближи до вратата и дръпна резето, за да пропусне Дери. Той бе придружен от двама оръженосци, които носеха гореща вода, кърпи и чисто бельо. Самият Дери изглеждаше отпочинал и освежен в новичката си ливрея. Разрезът от лявата му ръка бе изчезнал, мълчалив свидетел на предишната вечер.

— Радвам се да те видя напълно възстановен — посрещна го Морган.

— Да. Странна работа, нали, милорд — сухо продума Дери. — Не мисля, че бихте желали…

— Да оставим това за по-късно, Дери — прекъсна го Морган, леко поклащайки глава. — Точно сега изпитвам неотложна потребност от земни удоволствия — като една гореща баня например.

— Да, милорд — отвърна Дери, схванал намека и кимна на двамата оръженосци да го придружат. — Само ако ме последвате, джентълмени, ще ви покажа как Негово Благородие обича нещата да са изпипани.